Алергиите - можем ли да ги предотвратим, а ако вече ги имаме, можем ли да се излекуваме? Един от най-добрите алерголози в София - д-р Мария Стаевска - главен асистент в "Александровска" болница, отговаря на тези въпроси в предаването „Синьо лято" по Дарик.
По повод на нашата кампания „Най-добрите лекари" казахте, че тя ви връща самочувствието на лекари.
Така е, някак си не мисля, че да бъдем лошите момчета на тази страна беше справедливо. Нещо като масова психоза започна да се формира в обществото - колко са лоши лекарите, колко са корумпирани, колко са ужасни.
Не всички в една професия могат да бъдат сложени под един знаменател. Когато в медиите се показаха няколко случаи , напоследък доста често, на лекари, които наистина по някакъв начин позорят професията, защо Вие лично се чувствате опозорена, защо Вие лично го преживявате?
Не съм само аз. Ние всеки ден го чувстваме от пациентите, вече и като настроение, дори има изненада, че може да са обслужвани добре, че може някой добре да се държи с тях. Има големи проблеми, за съжаление, ще стават и все по-големи в бъдеще. Всичките ми студенти са се ориентирали вече. Като ги питам дали искат да останат в България, отговорите са - аз съм в Германия, аз съм в Австрия, вече са си направили плановете. Аз лично се страхувам за себе си, че няма да има кой да ме лекува. Ако не се вземат някакви много спешни мерки, цели специалности се губят вече. Разбира се, заплащането трябва да се поправи, специализацията. Дълго време специализантите плащаха, за да специализират. Представете си едно младо семейство, трябва да има някой, който да го издържа, за да има великата цел да стане лекар. Сега след много борби им се плащат две минимални работни заплати, което също е много мизерно. Всичките наши специализанти освен че работят в нашата клиника, работят на още няколко места, почти няма някакво време за почивка - от едно дежурство отиват на друго.
Вашата специалност е все по-актуална, за съжаление, за все повече хора. Има ли такова нещо, че алергологията, тъй като алергиите не са много стари заболявания, е в своя детски период все още?
Увеличението на т. нар. атопични болести - сенната хрема, бронхиалната астма, атопичния дерматит, е наистина главно през 20-21 век. Сенната хрема, която сега е актуална, защото в момента е сезона, в началото на 19 век само единици от аристокрацията са я имали и се е смятала за една привилегирована болест, дори се е възприемало, че те са с много чувствителни носове и затова реагират.
А защо аристократите са имали сенна хрема?
Има известно обяснение на това - защото те са живели най-стерилно, най-отделени от мръсотията, от контакти с микроби, от това, от което се оказва, че имунната система има нужда. И когато всички ние станем аристократи, т. е. всички живеем сравнително чисто, когато всички постигнем това ниво, много малка част не са го постигнали, всъщност се създават условия генетичната предразположеност към алергии вече да се изяви клинично. А ако си седиш в калта, може да нямаш алергии.
Вярно ли е, че алергологията знае доста малко за алергиите?
Не мисля, че знае малко. Няма такова нещо.
Успява ли алергологията да насмогне на всичките нови алергии, които възникват?
Нови видове ми се струва малко пресилено. Защото човек е алергичен към нещата, с които контактува, проблемът не е толкова в новите видове. Ние сме алергични към домашен прах, полени, плесени и животните, с които имаме контакт - кучета, котета, зайчета, които са по-нови, а и към нежелани животни - хлебарки например. Но хората са имали контакти с тези неща още преди хиляди години. Проблемът е наистина в новия по-стерилен начин на живот. Нарича се хигиенна хипотеза тази, която обяснява това увеличение на алергиите. Нашата имунна система започва да ги възприема различно.
Имате ли наблюдения как се разпространяват алергиите в градска среда, където стандартът на живот е малко по-висок?
Селският начин на живот е за препоръчване. Селският живот с много животни - коне, кучета, котки. Градските хора са по-склонни към алергии. Дори пациенти, които не са имали сенна хрема, идват в града и започват да правят сенна хрема, въпреки че в града има по-малко полени. Въпросът не е в наличието на полени, а в това, че всъщност ние сме променили начина си на живот и сме се отделили от тези неща - имаме стерилни храни, стерилни условия.
Да поговорим за децата. Дали може при тях да се предотврати тази склонност към алергии?
Генетичната склонност трудно може да се предотврати по някакъв начин. Алергичните родители раждат алергични деца. Ако родителите са алергични, вероятността детето да е алергично е 80 процента.
Може ли едно дете да бъде предпазено по някакъв начин от алергии?
Много проучвания се правят в тази посока. Например бременните да избягват някои алергизиращи храни, да пият пробиотици, да се махнат животните от къщата, но няма нищо дефинитивно, да има научни доказателства, че може да предпази от алергия.
А ако се живее по-природосъобразно?
Да, ако живее семейството на село и се занимава с животновъдство, това е една превенция, също и ходенето на детска градина. Отглеждането на деца в групови колективи всъщност е свързано с по-малко алергии. Има такива проучвания. Но е трудно да има превенция при генетично предразположение, макар че напоследък много се говори за генна терапия и аз се надявам, че в един момент това ще стане. Това, което всъщност може да се направи, е например имунотерапията - това, което всъщност лекува алергията. У нас вече има капки, които се слагат под езика, таблетки, които се разтварят, това са всъщност големи количества от тези неща, които алергизират. Контактът с голямо количество алерген всъщност провокира толеранс в организма вместо алергия. Когато ние установим алергия, трябва да се установи към какво е алергията, след това може да се стартира имунотерапията и тогава се връща нормалният толеранс на нашите прадеди. Така въпросният човек започва да има много леки оплаквания или никакви. Имунотерапията е изпитана терапия за сенната хрема, за бронхиалната астма. Почти няма странични ефекти и няма никакъв риск от алергична реакция, шок или нещо сериозно.
Трябва ли да се лекуват алергиите, понякога преминават от само себе си?
Да, доста късно преминава обикновено. Понякога отнема 50-60 години. Възрастните хора вече със спада на имунната система започват по-рядко да имат алергични болести. Но ако има една астма и тя не е лекувана адекватно, дори алергичният компонент да намалее с възрастта, необратимите изменения са станали и може вече пациентът да няма толкова изразена алергия, но си има тежка астма и дихателна недостатъчност. Така че проблемът остава и дори може да се задълбочи, затова трябва да се лекуват навреме. Например една сенна хрема ако се лекува навреме, няма да стане астма.
Случва ли се алергията да се активира в едни периоди, после да затихне, да ти даде усещането, че си излекуван?
Зависи, ако е нещо, с което имаш временен контакт. Например ти нямаш котка, но майка ти има. Сенната хрема пък зависи от нивото на полените. Например този сезон в началото започна много добре за полинозно болните, защото при тях няма нищо по-хубаво от лошото време - доста валеше и в този момент нямаше много проблеми.
Докога ще сме в сезона на сенните хреми?
В момента цъфтят тревите, ще цъфтят докъм 15 юли. След това пък започва да нараства количеството на полените от плевелите - докъм 15 септември. Ако човек е алергичен към дървета, треви и плевели, сезонът на сенната хрема може да започне още в края на февруари-март и да свърши чак към септември-октомври.
Сега с лятото идва и слънчевата алергия, нали така?
Там малко името алергия не знам колко е точно. Слънцето е физикален фактор - UV-лъчението може да дразни и има такъв тип уртикария - обриви по тялото при излагане на слънце, слава Богу доста рядка. По отношение на защитния фактор е най-добре да се посъветвате със специалист. Някои хора имат по-специфична кожа, трябва да се подбере специална медицинска козметика без парфюми, за да не се алергизирате към слънцезащитния крем.
При алерголок или дерматолог трябва да отиде човек със слънчева алергия?
И двете специалности се занимават с това.
Има ли връзка между слънчевата алергия и т. нар. студова алергия?
Да. И двете са физикални алергии. Когато говорим за уртикария, това са бързопреходни сърбящи обриви, които не оставят следи и изчезват бързо, всъщност това е групата на физикалните уртикарии и има такива от студ, топлина, изпотяване, слънце, дори вода. Рядка е слънчевата, рядка е и водната. Доста честа е студовата. При студовата алергия е опасно къпането в язовири и езера. Масивното потапяне в студената вода може да доведе до масивни обриви, оттоци, спадане на кръвното и удавяне. Не трябва да има рязка смяна на температурата.
Много ли са дълги и сложни тестовете за алергии?
Не, това е мит. Едно тестуване със стандартната серия тестове става за половин час. Резултатът се вижда веднага. Не е трудно да се установи към какво е алергията, много е лесно дори. Обществото прекалено широко използва термина алергия - някои не понасят мъжа си, колеги. Между другото към мъжете им алергия, но към жената няма. Към мъжете наистина може да има алергия, защото може да им алергия към спермата. И това е доста сериозен проблем, защото по време на полов акт може да се получи алергичен шок. Тази алергия е рядка и се предотвратява с използването на презервативи. Проблем е, когато трябва да се зачене. Затова другото, което може да се направи, е имунотерапия със спермата на мъжа.
Много родители се безпокоят, че слънчевата алергия все по-често се среща сред децата, понякога засяга и очите. Лекува ли се това?
Трябва да има слънчева протекция. Специално за очите - тъмни очила с добра UV защита. Антиалергичните капки също помагат.
Прави ли се имунотерапия на малки деца?
Обикновено след 4-5 години. Просто истинските алергии не са много често при малките деца. Проблемът е, че те често боледуват, техните лекари вдигат ръце и казват, че сигурно имат алергия, а реално под тригодишна възраст е малко вероятно да има развитие на сенна хрема, защото детето трябва поне няколко сезона да се срещне с полена, за да се алергизира.
Какво можете да ни кажете за алергиите към насекоми?
Истинските алергии към насекоми са към пчели, оси стършели и огнени мравки, каквито в България няма. Това е истинската алергия. Но много хора реагират хиперактивно на ухапвания на комари, мухи, конски мухи. Това вече не е истинска алергия и трябва да се прави разлика, защото от едно ужилване от пчела, оса или стършел човек може да умре. Без никакво значение къде е ухапването. В България се прави имунотерапия с пчелна отрова.
А храната?
Храната също може да бъде много страшен алерген, може да доведе до шок и до смърт. Истинската хранителна алергия, за щастие е рядка, има я в ранна детска възраст, главно към яйца и мляко, обикновено след няколко години преминава. Това, което може да остане за цял живот и е сравнително по-леко, е алергията към плодове. Хората, които имат сенна хрема, когато ядат ябълки, праскови, могат да получат сърбеж в устата, подуване на устните, една локална реакция, сравнително лека.
Дрехите?
Това може да бъде причина за контактни алергии. Те могат да се разширят, тъй като химическите продукти са причина за контактната алергия - кожи, бои и т. н. Самата тъкан рядко води до алергия.