В цяла Северна България няма никакъв лицево-челюстен хирург, а при лечението на тежки травми се допуска огромна грешка. Пострадали при катастрофи или пожари, при които се налагат лицево-челюстни операции в рамките на часове след инцидента, биват транспортирани в София чак след 10 или 20 дни, когато възстановяването е много по-тежко.
Една от причините за това е, че болниците в провинцията, които в този период от време оказват само реанимационни действия, искат да усвоят парите по клиничните пътеки.
Тезата изрази в предаването "Най-добрите лекари" по Дарик радио д-р Желю Димов, който е с над 40-годишен стаж като лицево-челюстен хирург в „Пирогов” и като началник на Клиниката по лицево-челюстна хирургия в „Св. Анна”, където работи понастоящем.
Специалистът даде конкретен пример с пациент от Русе, който бил транспортиран при него 25 дни след инцидента, с рани, зашити от неспециалист и опасно възпаление на цялото лице.
„По-рано имаше центрове – Военна болница, Стоматологичен факултет, „Пирогов”, „ИСУЛ”. Отделно имаше лицево-челюстни хирурзи във Варна, в Плевен, в Русе... Сега, в момента в цяла Северна България няма никъде лицев хирург. Единствено във Варна има млади лекари. Д-р Леонидов, който беше титулярът там, остаря, пенсионира се човекът и вече не може да работи,” каза д-р Желю Димов.
Той обясни защо е важно при такива травми намесата на лицево-челюстен хирург да стане до часове.
„Проблемът е, че при такива травми пациентът трябва да попадне по най-бързия начин в специализирано заведение. Целта е всички травми да се работят едновременно – при черепно-мозъчна травма, лицева и гръдна, трима хирурзи да влязат и да си работят. Това скъсява оздравителния период на болния.”
За съжаление у нас това не се прави по този начин.
„Има много тежки травми на пациенти от Русе, Разград, Бургас. Грешката е тая, че те ги докарват след 10 или 15 дни. Те изобщо не обръщат внимание на травмата, която е в лицевата област. Само поддържат болния в реанимационно състояние. Това не е правилно,” коментира хирургът.
Д-р Желю Димов даде конкретен пример със свой пациент.
„В момента имам пациент от Русе. Държали са го 25 дена. Има тежка лицева травма, лека контузия на мозъка. Държат го над 20 дни. В областта на лицето всичко се възпалило, започнала гной да тече, раните са зашити по най-грубия начин от неспециалист. За мен вече е трудно да възстановя този пациент. И сега вече месец и половина той се възстановява в нашата клиника,” обясни медикът.
Той допълни, че има едно съмнение по въпроса защо се случва така.
„Самите лекари, които са в тези лечебни заведения, в които първоначално постъпват пациентите с травми, те гледат да си вземат своята пътека. Което е много грешно, разбирате ли – да вземат парите от здравната каса.”
