НОВИНИ

Кога сърцебиенето е болест? 19.03 19:41

Проф. Константинова: По време на инфекция не трябва да се разрушава контролът на диабета 13.11 19:37

Българи създадоха приложение за връзка между лекари и пациенти 05.06 19:21

Проф. Лисичков: Проучват се генетични терапии за пълно излекуване на хемофилията 17.04 18:36

Спешна дарителска кампания за респиратори за Александровска болница 20.03 16:20

По-трудно е да се върнем към нормалните килограми от това да не допуснем повишаването им 06.03 15:59

Проф. Цветалина Танкова: 50% от хората, които са с диабет, продължават да не знаят това 31.01 17:08

Осем лекарства за онкологични и хематологични заболявания липсват у нас 22.10 16:45

Д-р Желю Димов: В Северна България няма нито един лицево-челюстен хирург 21.10 11:29

Спряха от пазара лекарства срещу киселини и язва заради съмнение за опасна съставка 08.10 18:10

Още новини

Проф. Вихра Миланова: Психично болните не са по-опасни от другите

12.07 | 18:01

| Пролет Велкова

снимка: Sofia Photo Agency, Юлияна Николова

Психично болните не извършват повече агресия и повече закононарушения от така наречените здрави, напротив. Това каза пред Дарик радио проф. Вихра Миланова- ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицински университет, София и началник на Клиниката по психиатрия. Според нея просто е по-лесно психично болните да бъдат набедени. Ето какво още каза проф. Миланова пред водещата Пролет Велкова:

Водещ: Как ви понесе нашата кампания, нашето проучване?

Проф. Миланова: Мисля, че това е една прекрасна инициатива и възможност различни специалисти да се представят и аз много се радвам, че в нашата специалност видях доста имена и още повече се радвам, че повечето от тях бяха от клиниката, в която работя.

Водещ: Вашата представа за професионалните качества на колегите ви съвпадна ли с това, което проучването показа?

Проф. Миланова: Мисля, че много реалистично отразява, макар че има и много други колеги, които работят. Общо взето повечето хора, които работят психиатрия, са за съжаление в средната и по-напредналата възраст. Имаше един период, в които имаше по-малък интерес към нашата специалност и като че ли тогава се получи един малък вакуум. Но сега наблюдавам една тенденция да има нови млади хора.

Водещ: Мен ме изненада, че въобще е имало някакъв вакуум в интереса към вашата специалност, защото ми се струва че тя е страшно привлекателна от всяка гледна точка – и като вид професия, и като въможност човек да се прехранва прилично с тази професия.

Проф. Миланова: Не е точно така. Аз си обяснявам отлива, първо защото е една тежка специалност. По начало има по-малък интерес в света към психиатрията. Това е една тежка специалност, в която се изисква да се посветиш и много да дадеш от себе си. Второ, самата специализация не е лесна, много учене иска. И не на последно място, заплащането не е много привлекателно. За да станеш добър специалист, трябва да минеш не само специализацията, дълго време да прекараш сред хора, които имат нужда.

Водещ: Способните психиатри обикновено имат частна практика. Това е нещото, на което могат да разчитат, да се чувстват финансово спокойни.

Проф. Миланова: Частната практика в тесния смисъл не съществува, тъй като повечето са обвързани със здравната каса. Нашите лекарства и хората, които се обръщат към нас, са социално слаби в повечето случаи. Повечето от тези хора са здравно неосигурени.

Водещ: Търсят ли ви повече хората, освен в случаите, в които става дума за сериозни заболявания, когато няма как да не се обърнеш към психиатър?

Проф. Миланова: Мисля че повече ни търсят, особено хора, които са с депресия, въпреки че много други неща могат да бъдат направени в тази насока - да се преодолее тази стигма, страха и срама да се отиде на психиатър.

Водещ: Да кажем, че имаш депресия, къде отиваш - при психолог, при психиатър?

Проф. Миланова: Най-добре би било да бъдат консултирани от психиатър. В най- честия случай те се обръщат към друг лекар и след като се направи оценка на състоянието, е добре да бъдат насочени към специалист-психиатър, защото ние можем най-добре да направим преценка на състоянието- диагноза, тежест на болестта и съответно да се назначи терапия. Терапията в повечето случаи е комплексна.

Водещ: Мисля си, че ако на ваше място седеше психолог, сигурно би ми казал: по-добре да дойдете при нас, при психолозите, защото ние няма да ви даваме лекарства, няма да подходим към вас по пътя на химията, а ще се опитаме да извадим от вашата личност собствените ви сили и способност да се справите с проблема. Нали така?

Проф. Миланова: По-комплексният подход в повечето случаи, особено когато е по- сериозно заболяването, изисква и медикаментозно, и психологично лечение. И все пак лекарите са тези, които могат да направят тази обща оценка- да се назначи един терапевтичен план и тогава да се работи заедно с психолог.

Водещ: Мисля, че едно от най-трудните неща и пред пациент със сериозно психиатрично заболяване, и пред вас, психиатрите, е да накараш пациента да се съгласи да се лекува, защото неговата воля също има значение и може би е едно от най-важните неща в целия този процес.

Проф. Миланова: Има две групи пациенти. Такива, които напълно отказват да се лекуват, но когато тяхното е състояние се влоши и се налага спешно те да постъпят в болница, за да се запази тяхното здраве и здравето на околните, тогава се прибягва до принудителни мерки. И след като бъдат настанени без тяхната воля, ние им прилагаме лечение. Много често част от тези хора осъзнават проблема и продължават да взимат медикаменти. Друга част частично се съгласяват - това е може би най-голямата част и други отказват, не приемат факта. Тогава вече има и други подходи. От изследванията е установено, че най-голям проблем със съдействието имат хората с наднормено тегло, след това болните с шизофрения. Едно е да приемеш факта, а друго е да го правиш.

Водещ: Как си го обяснявате това?

Проф. Миланова: Ами ето, значи не само психично болните имат проблем с приемането на болестта.

Водещ: Кои са големите въпроси пред психиатрията в момента?

Проф. Миланова: Един от големите проблеми е така нареченото индивидуализиране на терапията, да знаем всеки един пациент на кой вид лечение ще отговори. Това все още не го знаем.

Водещ: Как може да се разбере?

Проф. Миланова: Надявам се с напредъка на науката да предвиждаме изхода от терапевтичния курс. Тоест, да знаем кое лекарство за кой пациент е.

Водещ: Психиатрите залагат основно на химията, на медикаментозното лечение или на работата с личността?

Проф. Миланова: И на двете неща. Вижте, без химия не може да се работи друго. Химията е тази, която проправя пътя за повече психологична работа и още една много важна област, която е психосоциалната рехабилитация. И много важно е да се разбере, че психично болните не са по-опасни от другите. Но трябва да ви кажа, че психично болните не извършват повече агресия и повече закононарушения от така наречените “здрави”, напротив.

Водещ: Закононарушения не, но агресията не е ли съпътстващо поведение при много психиатрични отклонения. Тя не е ли сама по себе си психиатрично отклонение?

Проф. Миланова: Има го, но не може да го кажем, че те са по-агресивно от останалите, но те са белязани. По-просто е тези хора да ги набедиш. Аз мисля, че другият голям проблем е след като тези хора излязат от болница, те вече имат проблем къде да отидат, по какъв начин те да се устроят, по какъв начин тези хора, както казваме, да не ходят по улицата. Да не бъдат обект, защото те също така са обект на агресия, не по-малко от другите. Мисля, че цялото общество, всички ние, сме длъжници на тези хора, защото не е направено достатъчно, за да бъдат върнати в това общество. Мога да ви дам много примери. Представете си човек, за когото се знае, че е с психично заболяване, попадне в една хирургия или друг вид лечебно заведение. Веднага се започва: тука психично болен, залягайте. Така, че има много неща…

Водещ: Самата проява на крайна агресия- да насилиш, да убиеш, да накажеш. Това не е ли проява на психиатрично отклонение?

Проф. Миланова: Е, то може да е психично. Естествено, всички тези прояви показват такива отклонение или в някои черти от техния характер, но това са неща, които могат да бъдат назовани с диагноза.

Водещ: Как намирате емоционалния статус на обществото? От една страна кризата, от друга страна фактът, че в България толкова много трансформации в последните години се случиха и не се случиха, толкова много разочарования преживяхме.

Проф. Миланова: Като цяло има такава атмосфера на несигурност, която винаги поражда такъв тип реакция за която говорихме - много повече агресия. Недоволни постоянно, подорителни, недоверчиви. Мисля, че една голяма част от тези черти ние си ги носим. Аз съм свидетел в последните години как хората от това, че губят бизнес, жилища, виждаме, че те се разтройват, минават в едно друго състояние. Опити за самоубийство и това го виждаме. Освен това много от тези, които са имали някакви перспективи или представи, че могат да се развиват, се разочароват, сблъскват се с тази реалност.

Водещ: Здравната министърка направи опит да вдигне доходите на лекарите. Не се случи, защото хората от вашата гилдия казаха това само на хартия може да бъде, на практика няма да се осъществи. Вие какво мислите?

Проф. Миланова: Ами аз много пъти съм казвала. За психиатрията е абсолютно задължително да има по-добро финансиране. Тя е недофинансирана, ние не получаваме пътеки. НЗОК не финансира болничната помощ, ние получаваме пари чрез МЗ по една методика на преминал болен. Средствата в повечето случаи са недостатъчни и това, разбира се, се отразява върхи всички.

Водещ: Човек понякога се пита доколко може сам да промени своя емоционален свят, тоест своя характер, своето поведение. Да се превърна в един позитивен човек, вместо да съм огрижен, кисел, недоволен. Такива метаморфози възможни ли са?

Проф. Миланова: Възможни са и са съвсем напълно реалистични. Когато хората имат определени цели, когато имат поставени реални пред себе си възможности и когато условията им позволяват това нещо, много хора променят начина, по който реагират. Особено с времето, когато натрупаш жизнен опит и знаеш кое е важно, кое е по-малко важно, как да се щадиш в определени моменти. Как да преброиш до 10 преди да реагираш. Тези хора, особено които са много емоционални и чувствителни, те са най- уязвими. Те са склонни и към тревожност, и към депресия и с времето…

Водещ: Как бихте работили с такива хора, само по пътя на психологическата работа или и с медикаменти?

Проф. Миланова: Повече психологична работа. Там, където има нужда, да кажем разстроени около земетресението не могат да спят няколко нощи, безпокоят се, това им нарушава целия ритъм. Тогава могат да се вземат медикаменти, които да им регулират съня, или лекарства, с които да им подтиснеш тази тревожност. Но хората, които имат такива проблеми, по-добре е повече психологична работа с тях. 

© 2012 - 2015 Всички права запазени.