НОВИНИ

Проф. Силвия Чернинкова: Не трябва да се спестява ядрено-магнитен резонанс 31.07 16:33

Д-р Кристина Чачева: Иска ми се да се промени общуването лекар - пациент 20.07 18:14

Д-р Росица Кръстева: Второто мнение в онкологията дава спокойствие и на лекаря, и на пациента 20.07 17:35

Д-р Мария Русинова: Опасно е да се разменя майчина кърма 19.07 19:51

Доц. Илина Мичева: Лечението на хематологични заболявания отбеляза изключително голям скок през последните две години 13.07 14:03

Блокираха 62 лекарства заради опасна съставка 06.07 18:30

Проф. Боряна Делийска: Бирата е течен хляб 26.05 17:18

Новата здравна карта: Стара Загора, Ямбол и Пазарджик без урологични легла 23.05 15:35

Закриват половината легла в единствената у нас Клиника по андрология и урология? 14.05 19:14

Доц. Калева: Таласемията се среща по-често в Южна България 09.05 17:39

Още новини

Д-р Димитър Димитров: И баба на село знае, че клиничните пътеки са недофинансирани

14.03 | 17:06

| Пролет Велкова

снимки: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

Интервю с д-р Димитър Димитров – изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Анна.

Добре знаете за националната кампания на Дарик "Най-добрите лекари в София". Лекари от най-големите болници в София гласуваха и посочиха кои са най-добрите им колеги в 43 основни медицински специалности. След като успяхме да ви срещнем последователно с повечето национални консултанти по различните специалности, ви представяме и директорите на големите болници. Кампанията продължава с д-р Димитър Димитров - изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна".

От времето, когато тя се наричаше Окръжна болница, д-р Димитров твърди, че болницата се е модернизирала, станала е нещо много по-различно, по-съвременно. Сравнявайки се с другите големи болници в страната, къде се подреждате като ниво?

Отпреди десетина година нещата се промениха с новото законодателство в България в областта на здравеопазването, именно приемане на законите за лечебните заведения, за съсловните организации на българските лекари и лекарите по дентална медицина, новите закони в областта на лекарствата, които са много модерни, за жалост и в момента тази тема се развива в обществените среди, една поредица от закони, които гарантираха реформата в българското здравеопазване. От 2000 година няма вече окръжни болници в България. Между другото преди три години чествахме 130 годишнината от създаването на Окръжната болница в София през 1879 година. Това е първото лечебно заведение, което е създадено в Княжество България след Освобождението. Тя е била извън София, в една горичка, година по-късно е наречена Александровска болница.

На същото място ли?

Където в момента е Александровска болница. Това е Окръжната болница на София. След пет-шест години вече там се създава първият медицински факултет на Княжество България. След това се разделят. Там остава медицинският факултет и университет, Окръжната болница пък идва на Сточна гара, което също е известно място за столичани. В бившата Окръжна болница на Сточна гара сега има тубдиспансер, все още не е решен въпросът, там беше бившето инфекциозно отделение. Да се върна на Окръжна болница София. До 2000 година например приемаха и минаваха през нейните отделения около 10-12 000 пациенти за година. Бюджетът на това лечебно заведение беше около 3,5 млн. лева. Само за един 10-годишен период в двора на това лечебно заведение имаше една болница, която всички граждани не само в София знаеха като Корекомската болница. Това е вторият корпус на Окръжна болница, едно време с постановление на бившия Министерски съвет беше дадена за Институт за лечение на чужди граждани. През 2000 година обединихме двете лечебни заведения, успешно минахме първата акредитация. Това е първата болница, акредитирана като университетска база в България, много държа да го подчертая, защото това е много важно. Не е мое достижение, а е достижение на целия екип. Това са имена като проф. доц. Божидар Финков, проф, Пожарлиев, доц. Пепи Тенчев, Бог да го прости, най-добрият реаниматор в България, беше няколко пъти и заместник-министър, проф. Стоян Чакъров, проф. Станко Киров работеше десетилетия в Окръжна болница, поредица от учители на българската медицина във всички области, акад Чудомир Начев, това е бащата на вътрешната медицина. Тази болница през ноември премина за трети път акредитация по най-новите закони в България и получи нов петгодишен статут на университетска болница. В преминалите вече 15-ина години болницата е затвърдена като една национална университетска институция.

Вие от колко години сте й шеф?

Аз първо работех в Окръжна болница от 1986 година. Като млад лекар бях на разпределение и започнах в Окръжна. Между 1992 и 1995 година бях медицински управител в Окръжна болница, след което 2-2,5 години работех във ВМА. Аз съм специалист по лицево-челюстна хирургия. От 1997 година до днес съм изпълнителен директор на обединената вече болница „Света Анна" с един мощен, много сериозен екип от лекари, колеги, приятели, известни не само в София, но в България.

Горд сте с всичко, което е направено, предполагам обаче, че имате и притеснения за това, което не е направено. Как преценявате болницата като равнище в сравнение с другите големи болници в страната?

Нашата болница е многопрофилна за активно лечение. Трябва да сравняваме сравними неща. 3,5 млн. лева бюджет при 10-12 000 пациенти годишно. След обединението 27-30 000 пациенти, стационарно болни по клинични пътеки, болницата работи по почти всички клинични пътеки, има разкрити медицински специалности с изключение на токсикологията и на изгарянията, нямаме такава специалност и не е необходимо, тъй като си има лечебно заведение. Бюджетът от 3,5 млн. лева, когато се даваше от държавата, в момента чрез здравна каса и субсидиран от министерството стига до 32-35 млн. лева. Виждате за десет години какво развитие се получава. А то се получава от търсенето, т. е. пациентите определят кои са добрите. За да бъдат лекувани 27-30 000 пациента, знаете, насила не се докарват. Те търсят добрите лекари, най-добрата клиника в момента в областта на инвазивната кардиология с доц. Финков, референтната лаборатория, най-новата клиника по кардиохирургия, те вече минаха пет-шест години. Мисля, че сме на едно доста високо ниво и по нищо не отстъпваме на която и да било болница в София, да не говоря за България. Даже в някои отношения сме № 1.

Да се върнем към нашата инициатива „Най-добрите лекари в София", можете ли да предвидите колко от вашите лекари и от кои специалности от вашата болница ще попаднат в челните места на класацията?

Много е сложна тази статистика, защото има страшно добри лекари в София, включително и в „Света Анна". В областта на кардиологията например няма начин да не попадне доц. Финков. Той е буквално бащата на инвазивната кардиология в България, от първите ученици на проф. Чирков през далечните 1986-1987 г., тогава започва да се въвежда кардиохирургия, инвазивната кардиология, защото тя е стъпка преди кардиохирургията. Проф. Тома Пожарлиев е основателят на българската лапароскопска медицина, през 1992-ра е лекар на годината. За жалост, акад. Начев почина, той беше безспорен фаворит, академик в истинския смисъл на думата.

Млади доктори дали ще попаднат?

Имаме много свестни млади хора. Би трябвало да влязат.

Как мина гласуването при вас? Доколко хората за го приели сериозно?

Мисля, че специално в „Света Анна" колегите са гласували съвсем обективно. Нямаше създадени вътрешни напрежения, някакви уговорки. На едно-две заседания на медицинския съвет се разгледаха нещата и след това съвсем спокойно премина гласуването. Естествено, не можа да гласува целият екип.

Редовите лекари, нямам предвид шефовете, как се отнесоха към инициативата?

Съвсем адекватно. Мисля, че всички бяха щастливи, защото, не е тайна ние си имаме вътрешни, в специализирани списания, всяка година най-добрият лекар, но за първи път национална институция като Дарик и Галъп правят нещо такова в България. Мисля, че всички с интерес ще очакваме да видим какво ще се получи.

Още малко, месец април.

Още малко, да, за празника - Световният ден на здравето.

Къде е силата на вашата болница, в коя област са най-силните ви специалисти?

Нищо ново няма да кажа, гражданите го знаят - проф. Пожарлиев и неговият екип в лапароскопската хирургия, в областта на хирургията, инвазвината кардиология, кардиохирургията - доц. Данов, в областта на неврохирургията - не знам дали българските граждани знаят, но проф. Бусарски е на работа при нас, шеф е на катедрата по неврохирургия, преди него и неговите ученици, главни асистенти, д-р Христов, традиционно силни сме в областта на неврологията, в областта на спешната медицина, гастроентерологията, очната.

Лицево-челюстната от скромност ли я пропускате?

От скромност я пропускам, тъй като там е всеизвестно - проф..Радомир Угринов, който е шеф на катедрата по лицево-челюстна хирургия на Медицинския университет.

Не се правят козметични операции при вас?

Само пластични възстановителни операции, което ще рече не за красота, а за здраве, с лечебен ефект. Много ясно, че тук работят най-добрите лицеви хирурзи, защото това е клиниката към катедрата. Но в държавно лечебно университетско заведение се занимаваме с оздравителни процеси. Очната хирургия също да не я пропусна - доц. Дъбов, доц. Мишева, също известни български специалисти в тази област. Една голяма плеяда, просто навсякъде.

Какво ви куца?

Каквото куца на цялото здравеопазване в България в момента, за съжаление, не само в момента, а през последните десетина години, а и най-вече в областта на болничното здравеопазване. Първо, куца ни общата организация в този сектор. Организацията въобще ни куца в живота в България. Парите идват след това, те не са маловажни, но първо организацията.

Твърди се, че парите в здравеопазването изобщо не са малко, а ако изглеждат малко, то е така, защото няма организация, която да ги организира правилно...

Парите наистина не са малко, ако мога да кажа 3 млрд. и 250 хил., както казва министър-председателят, но понеже няма организация и ние не можем да видим всъщност колко са малко.

И дали са достатъчно.

Всъщност не можем да видим колко са малко. Наскоро един бивш министър и уважаван наш колега даде няколко интервюта. Сравнявайки лекарствата в момента, чудно е, че има една голяма изненада, че цените са четири-пет пъти по-високи отколкото в ЕС. Това е подобно на хляба, яйцата и т. н. В момента говорим за организация, оттук идват нещата. Той каза следното: Хайде да сравним една страна от бившия соцлагер, които бяха едно време например Словакия, по-малко държави от нас, даже и по население, но реципрочни на нас - Словакия, Словения, пък и една Хърватия. В тези страни от брутния продукт се отделят около 5 млрд.евро годишно за здравеопазване. В България говорим за 3 млрд. и 250 хил. лева, близо 1 млрд. и 600 хил. евро при 7,5 млн. население. Знаем, че парите не са много, но когато няма организация, особено когато парите са малко, в болнична помощ, извънболнична помощ, каса, лекарствена политика, нещата стават трагични, както са в момента.

Кой е виновен, че няма организация?

Тези, които управляват системата, са виновни. На първо място това е министерството, тъй като то определя здравната политика в държавата.

Грях на този министър ли ще пишете?

Не. Аз уважавам д-р Константинов, той е уважаван наш колега. Вижте, аз винаги съм с притеснявал, когато ме поканят някъде, ако нямам квалификация, някак имам вътрешен самоконтрол, притеснявам се и да заема определена позиция или пост. Това искам просто да препоръчам на колегите - вътрешна организация и контрол.

Неговият грях е, че не можа да поправи системната грешка, която беше трупана преди него, това ли е?

Трябва да сте голям професионалист и да имате огромен опит, за да можете да я поправите. Трябва да сте започнали от дъното и да вървите през годините напред.

Според Вас трябва ли да си отиде министър Константинов, както каза премиерът, че е под условие...

Никога не е хубаво, когато един здравен министър си отива. Ние сме колеги и приятели и всички работим за общото благо на България, за общественото здравеопазване и за хората. Страшно е лошо, когато един министър на здравеопазването трябва да си отиде, това е страшно лош имидж за всички български лекари. Всяка смяна води до... Вижте какво стана с д-р Нешева, с д-р Константинов. Виждате вече минава първо тримесечие в България, към края на мандата ние се връщаме към 2009 година едва ли не. Това е лошото. Страшни специалисти и професионалисти, ние сме декларирали, че винаги сме готови да помагаме, стига да не грешим. Но мисля, че все пак за толкова години, оставете квалификациите, които имаме, но и житейският опит е много важен в един момент в нашата сфера. Говорим за най-добрите лекари в София, но има доста добри в цялата страна. Мисля, че можем да оправим общественото здравеопазване стъпка по стъпка.

Този министър ще може ли да оправи общественото здравеопазване?

Аз мога да кажа, че един министър, когато поеме поста, той трябва да има права да си направи екипа, когато поемеш някакъв пост, било директорски, министерски, трябва да имаш програма. И ако програмата ти се приеме от началника, ти трябва да си я изпълняваш.

Това случвало ли се е досега?

Не мога да кажа, но мисля, че гражданите наблюдават.

Това усилие цените на лекарствата да бъдат нормализирани...

Ще успее. Вижте, това е едно безхаберие.

А чие е това безхаберие? На министъра или на касата?

От три години е безхаберието. Не, касата не е виновна, тъй като касата е подизпълнител. Здравната политика се определя от Министерството на здравеопазването, там се пишат закони, наредби и инструкции. Комисия по лекарствените средства, Комисия по реимбурсния списък, агенция за някакви лекарствени...., за какво иде реч, министър по това, заместник-министър по онова. Старите хора казват „Когато искате да не свършите някаква работа в България, направете комисии там". Не е нормално в 21 век.

Но вярвате, че това усилие сега ще даде някакъв резултат?

Да, ще успее.

Какво означава някакъв?

Просто няма начин, ще се свалят цените, ще се почувства. Аз казвам, че е несериозно, че на министър Константинов..., дълбоко уважавам министър-председателя, но „дайте решение до три дни". Да, до три дни ще дадем решение, но българинът ще го усети до три месеца. Не по-раничко, а като тръгне машината, като се задейства. Но това, което трябваше да се направи преди година-година и половина, много моля. И един ръководител не може да се чувства изненадан, това е просто обидно. Вижте, премиерът не е министър на народното здраве, нито на яйцата, нито на хляба, нито на пътищата. Премиерът е един много активен човек, все пак благодарение на него доста неща...

Системата, че е сложна, че е забатачвана с десетилетия, така е, но защо е толкова сложно да се намери един министър, който да сложи ред?

Едни колеги - стари, възрастни професори - казваха така: „В здравеопазването има политика, както във всяка една сфера от живота. Но тук политиката е здравната политика". Така ще се изразя. Има здравна политика, без значение цвят, кой от коя партия е, партокрация. В медицината, в човешкия живот, а медицината е човешкия живот, партокрацията е опасна.

Да, по-малко здравна политика и повече политическа, партийна политика.

Говорим за връщане десетина години назад. Нека да бъдем подготвени, нека да бъдем активни. Експерт трудно се става, за жалост, много малко останаха в България. Нашите деца изтичат на Запад, но никой не може да ги спре, защото там има по-голяма организация и по-добри условия за реализация. Като възнаграждение на първи етап ми се струват по високи, но пък спрямо стандарта горе-долу се получава реципрочно. Организацията, начинът на действие и спокойствие в системата. Не може да не се работи с обществените организации, със съсловните, с Български лекарски съюз, с организации като лекарите по дентална медина, с медицинските федерации на национално представените синдикати, с работодателски организации, с пациентски организации. Всички да са партньори, всички заедно ще успеем, по единично - не. Това е като една болница или фирма. Един мениджър сам и без екип не може да успее. Но пък това е вече важното. Казват - кой е добрият мениджър - който съумява да създаде добрия екип.

Не поискахте да ми отговорите директно на въпроса дали според Вас трябва да си отиде министър Константинов, но го казахте по друг начин, че...

за жалост, дотам се докарахме.

Как гледате на допълнителния избор на екип? Да се премахне ли това нещо?

Това е една от грешките като наредба на Министерство на здравеопазването за този мандат. Не може да има постановление на Министерски съвет, това е прецедент в ЕС, в който се фиксират цени на правото на избор на български граждани за нещо. В случая става въпрос за избор на екип за лечение, за операции, за инвазивна кардиология. Проблемът е, че... Първо, това е лично излияние. Второ, цените на клиничните пътеки са недофинансирани, това го знае и баба на село. Цената се реимбурсира от 30 до 70 процента. А вече с новите, виждате, ток, парно, вода, те паднаха на 50 процента. Не може да вържете избора на екип и какво значи екип... Първо, не е формулирано що е екип. Аз ще дам пример с Германия, защото я посещавам, за съжаление, от време на време като пациент. Под избор на екип се избира, единствено имат право, защото носи отговорност, най-добрият лекар, това е професорът, шефът на клиниката. Той има определена цена и то, дружеството, било то болницата, било общината, било университетът, е определило хонорара за избора на екипа. Това е професорът, който носи отговорност за всички, и това струва толкова. Какво значи избор на екип? Какво значи едно раждане, което по принцип, трагично не се реши въпросът, 435 лева струва едно раждане, изборът на екип е колко и кой участва в екипа? Това е лично излияние. Това е задача на лечебните заведения и не е задължително, а като излезе като постановление на Министерски съвет, излиза, че всички трябва да плащат избор на екип. Министър-председателят беше подведен, той не е специалист в тези области.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.