НОВИНИ

Проф. Лисичков: Проучват се генетични терапии за пълно излекуване на хемофилията 17.04 18:36

Спешна дарителска кампания за респиратори за Александровска болница 20.03 16:20

По-трудно е да се върнем към нормалните килограми от това да не допуснем повишаването им 06.03 15:59

Проф. Цветалина Танкова: 50% от хората, които са с диабет, продължават да не знаят това 31.01 17:08

Осем лекарства за онкологични и хематологични заболявания липсват у нас 22.10 16:45

Д-р Желю Димов: В Северна България няма нито един лицево-челюстен хирург 21.10 11:29

Спряха от пазара лекарства срещу киселини и язва заради съмнение за опасна съставка 08.10 18:10

Медицинските сестри отново на протест, според Ананиев исканото възнаграждение не може да се изпълни 04.10 19:23

Безплатни прегледи за рак на гърдата в 10 болници 04.10 19:21

Ананиев: Средната брутна заплата на медицинските сестри за юли е между 1100 лв. и 1500 лв. 03.10 15:35

Още новини

Проф. Иван Миланов: Не подценявайте главоболието

01.02 | 18:13

| Пролет Велкова

Интервю с проф. Иван Миланов, национален консултант по нервни болести.

снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с проф. Иван Миланов, национален консултант по нервни болести.

Проф. Иван Миланов е при нас във връзка с кампанията „Най-добрите лекари".

Това е полезно за хората, защото те трудно се ориентират понякога. Понятието добър лекар е сложно за дефиниране. Добър според кого? Според лекарите един е добър, според пациентите може друг да е добър. Понякога се разминават мненията. Но когато човек тръгне да търси медицинска помощ, винаги трябва да се ориентира кой лекар се предполага, че е добър. Когато това се налага за мен и моето семейство, също винаги правя проучване и поразпитвам колеги да ме насочат към определен лекар. Така че това е полезно да се направи.

Предпочетохме да питаме вас, лекарите, а не пациентите, не защото пациентите нямат мнение или то не е правдоподобно, но все пак експертната гледна точка на лекаря е може би по-обективна, още повече защото е в конкуренция.

Разликата е следната: Когато лекарите правят преценка, те я правят по професионални качества, може да има някакви личностни моменти, винаги съществувал. Пациентът гледа друго - дали му е обърнато внимание, дали лекарят е бил любезен с него или е бил груб. Това не винаги корелира с добрия лекар. Представете си един добър хирург, който в ежедневието си е доста груб, защото има много работа.

Как са нещата във вашата специалност от гледна точка на хора, специалисти, квалификация?

През последните 20 години нещата драстично се промениха. Невролозите бяхме едни от най-многобройните специалисти - толкова много, че чак бяха излишни. Около 10 ноември в България имаше около 1200 невролози, което беше много за нашето население. Ако приемем, че сме 8 милиона, на такова население в различните държави има различно количество невролози, най-малко са в Англия, повече са в средиземноморските страни. Това е политика на държавата. Англичаните например през годините бяха приели една доста рестриктивна политика. По онова време имаше около 120 невролози, след което това се отчете като грешка, защото в Англия за да отидеш при невролог, се чакаше шест месеца. В момента в Англия има около 500 невролози. В България в момента ми е трудно да кажа колко невролози останахме. Много се пенсионираха, много са във възраст, когато скоро ще се пенсионират. Младите се изнасят в чужбина, защото условията и възнаграждението са по-добри.

Търсена ли е вашата специалност?

Да, търсена е. Аз познавам доста колеги, които се изнесоха в Германия и Англия. Не знам дали изобщо някой знае в момента колко е броят на невролозите, но мисля, че не са достатъчно и ще ви кажа защо. В момента в болницата, в която работя - „Св. Наум", търсим невролози, но не можем да намерим. Но ние търсим малко по-квалифицирани хора, нашите претенции са малко повече. Навремето за едно място се явяваха 30 човека, сега няма никой, което показва, че намалява желанието на невролозите да остават в България. От друга страна, когато направим национален конгрес или конференция, в залата виждам нещо тъжно - всички са на моята възраст. Това е тъжно, защото тези хора след не много дълго ще се пенсионират. А млади хора почти не виждам в залата. Ако до преди две години се говореше, че няма медицински сестри, сега вече, поне в неврологията, говорим, че няма лекари. И не знам какво ще стане след пет години. Надявам се, че все пак ще се подобрят условията. Проблемът е, че при създаването на специалисти, това е държавна политика, която дава много дългосрочни резултати. Ако ние днес направим перфектна държавната политика в областта на специализациите, това ще даде резултат след пет-десет години, няма да е утре.

А ако не направим такава политика?

Засега няма сериозни драми. Но това иска много пари. Ние сме разговаряли, една такава политика изисква десетина милиона разходи годишно. Политика, в която се дава на младия човек възможност веднага да започне специализация, да получава възнаграждение, защото няма как да работят без пари.

10 млн. за вашата специалност ли?

Не, за всички. Това сигурно не е много, но трябва да прецени някой, че това е приоритет.

Колко неврологията в световен мащаб е наясно със себе си? Доколко познавате механизмите?

Това е един интересен процес. Ако сега си отворя учебника по неврология от времето, когато съм бил студент, и го прочета, нещата изглеждат смешни от гледна точка на нашето познание днес. Вероятно след 20 години това, което пишем днес, ще бъде смешно. Медицината се развива бързо, това не можем да го отречем. Навлязоха много нови възможности за изследване, за лечение. Това е едната страна, втората страна обаче е, че ние все още знаем много малко от това, което би ни се искало да знаем. Все още има тежки заболявания. Мога да дам пример с множествената склероза, защото тя засяга младите хора, ние много малко знаем за причините на това заболяване. Разликата е, че преди 20 години ние нямахме никаква възможност да я лекуваме, сега имаме. Т. е. имаме някакъв прогрес в неврологията, но сме много далече от момента, в който ще можем да познаваме мозъка като цяло.

Ако приемем, че това, което познава Господ, е 100 процента, къде са невролозите?

30-40 процента. Може и да бъркам в преценката, но така ми се иска да вярвам.

Сещам се какво аз съм учила в учебниците. И се сещам за онова куче на Павлов, което илюстрираше как хората имат първа и втора сигнална система, а кучето на Павлов има само първа. Какво знае неврологията за нервните пътища при бозайниците?

Интересно е да се каже, че Павлов е един от хората, който не беше само една социалистическа реклама, Павлов си е учен, който остана в историята, който до ден днешен се цитира като класика в неврофизиологията и благодарение на него ние знаем много от рефлексите, които се развиват в нашия мозък и въобще в тялото. Дали сме отишли по-напред? Отишли сме, защото има някои по-нови методи, чрез които може да се навлезе малко по-дълбоко в тези взаимоотношения. Ние имаме методи, с които вече можем да измерваме донякъде нервомедиаторите на мозъка, някои от тях.

Какво означава това?

Сигналите в нашия мозък се предават по два начина - електрически принцип на предаване, който ние записваме чрез апаратура, наречена електроенцефалография, която донякъде може да ни бъде полезна. Това, което тепърва се развива чрез позитронната емисионна томография, това е един метод - чрез радиоизотопи най-просто казано да маркираме определени медиатори в мозъка. Медиаторите са другият път на предаване на сигналите освен електричеството. Това са хормони, химични вещества, от които ние познаваме една не много голяма част. Да кажем, ние познаваме как се държат 10-20 от тези невромедиатори, те вероятно са много повече. Проблемът е не само, че са повече, те обикновено работят в един комплекс. Три различни невромедиатори вършат едно и също нещо. Депресията например, въпреки че тя малко излиза от неврологията, отива малко към психиатрията. Ние знаем, че серотонинът е един от проблемите, норадреналинът също. Те са може би още десет. Някои от тях , не всички може да се видят позитронната емисионна томография. В България вече има два такива апарата. Само че те в България се използват предимно за диагностика, не толкова за научни цели. Но в чужбина има институти, които се занимават с научни проучвания. Също много навътре се очаква да навлезем с магнитнорезонасната томография, което хората знаят като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). В западни институти работят девет тесла (това е като пикселите на фотоапаратите). С тях се виждат големи детайли от мозъка, а това ще помогне да разкрием механизмите на много заболявания. Когато една невроизобразяваща техника има ниска разделителна способност, със скенер виждаме много грубо мозъка, ЯМР ни даде възможност да поставим диагнозата на множествена склероза много рано, а с девет тесла предполагам, че още уникални неща ще се видят. В близките години се налагам да тласнат ако не друго, то диагностиката на заболяванията.

Имате ли достъп до научни форуми по света, да сте в крак с всичко, което се случва?

Смятам, че поне по-голямата част от невролозите, които имат интерес да го направят, но това, което куца на голяма част от тях, е доброто познание на английски език. Нашето поколение израсна във време, когато не се обръщаше внимание на изучаването на чужди езици. Аз имах тази възможност, защото майка ми беше учителка по английски и това ми отвори много врати. Но един лекар, когато отиде в чужбина на такъв конгрес, той трябва да знае английски, иначе няма как да разбере за какво става дума. Но наистина тези международни форуми ни дават уникалната възможност и да се запознаем с хора, които са много известни професори от цял свят. Ако говорим само за информация, тя и по интернет може да се добави. Но когато се запознаеш с известни професори от цял свят, това дава възможност да те поканят на място, да видиш как се случват нещата. Изобщо живеем в един отворен свят, който е много по-хубав от затворения, в който израснахме.

Няма съмнение, въпросът е можем ли да го ползваме пълноценно?

Не всеки от нас, защото трябва да знаеш езика.

Знаете ли сега повече за това какво става в мозъка на животните?

Аз с този клон на медицината не се занимавам. Това са по-скоро експерименталните институти, където се работи в тази насока. Но не трябва да забравяме, че една голяма част от новите лекарства произлизат от опити с животни. Една голяма част от новите ни познания също започват в такива базови институти, в които държави като САЩ са много силни, защото това струва много пари.

Кога се ходи на невролог?

В България, може би и в цял свят, съществува един страх от психиатрите. Хората се страхуват да отидат на психиатър. Затова голяма част от хората, които имат такива леки проблеми - депресия, не могат да спят, отиват първо при невролога. Такива неща и невролозите лекуват. Неволята ги е научила, защото повечето хора не искат да ходят на психиатър. Когато вече говорим за по-сериозно разтройство, тези хора също понякога попадат при нас, а ние ги пренасочваме към психиатър. Ако направите анкета сред хората, които чакат пред неврологичния кабинет, това ще са хора с главоболие, с болки в гърба и може би хора с безсъние. Това са най-масовите. Главоболието може би е най-често срещано. Но хората не винаги ходят на лекар. Много често отиват в аптеката, купуват си нещо обезболяващо, което е опасна практика и не бива да се прави.

Защо е опасно?

Преди 20 години се виждам с моя съученичка, която ми каза, че има главоболие, но си взима обезболяващи и се оправя. Казах й - ела да те прегледам. Тя каза - добре, ще дойда, но не дойде. Почина, оказа се тумор на мозъка. Това е много малко вероятно, не искам никого да стресирам, но колкото и малко вероятно да е, ако се падне на теб, е 100% вероятно. По-голямата част от причините за главоболие са стрес, преумора, депресия. Това е ежедневието. При някои хора, които имат по-слаби нерви, както казва народът, се развива едно главоболие, ние го наричаме тензионно главоболие (от тензия, което означава напрежение на мускула), това е най-срещаното главоболие.

Помагат ли аспиринът и аналгинът?

За съжаление, временно. Това е втората причина, поради която не бива да се самолекуваш, защото приемът на аспирин и аналгин води до усложнение на главоболието, което после неврологът много трудно може да оправи. Има специфични медикаменти. Аналгетиците наистина много битуват сред българите като нещо, което е много хубаво и помага. То помага, ако днес случайно те заболи глава и те заболи пак след пет години. В противен случай има специфични лекарства, които са за този тип главоболие - за мигрена има едни, за тензионно главоболие има други и т. н., които нямат страничните ефекти.

Предполагам, не е лесно невролозите да установите причината за главоболието?

Не е лесно. В общи линии това минава през едни изследвания, за да се отхвърлят лошите диагнози, след което има клинични критерии, по които се поставя диагнозата. Тензионното главоболие донякъде е много лесно като диагностика, защото когато пипаш мускулите около главата на човека, те са болезнени.

А мигрената?

Аз обичам да давам един пример - как в средните векове е било модерно богатите да имат мигрена, колко от тях са имали мирена, не ясно. Но всъщност 18 процента от населението боледува от мигрена. Не е малко. Повечето са жени, по-малко са мъже, не е ясно защо. Има много хубави медикаменти, които са строго специфични само за мигрена. Те не помагат при тензионно главоболие, но само за мигрена са великолепни, блокират главоболието, то е придружено винаги от гадене, пациентът не може да отиде на работа и при пристъп губи по един-два работни дни. С тези медикаменти за около час се блокира главоболието.

Лекува ли се мигрената?

Лечението на цялата медицина е поддържащо. Но в нашите очи това е лечението. Хората са умирали от диабет, когато не е имало инсулин. Откакто има инсулин не е редно да умира човек с диабет. Същото е положението с пациентите с Паркинсонова болест и т. н. Когато има нещо, което поддържа качеството на живот на човека и неговото здравословно състояние, ние смятаме, че от лекарска гледна точка това е лечение. Пациентът иска да бъде излекуван завинаги, но това съвременната медицина не го владее още.

Болките в гърба?

Болките в гърба нарастват по честота по простата причина, че всички ползваме компютри. Работата на компютър е работа във фиксирана работна поза, при която гърбът не е в удобна позиция, защото човекът е наведен напред. Тази работна поза води до претоварване на гръбначния стълб. Има и хора, които по цял ден са на крак, по цял ден са в движение, там се натоварват по-скоро лумбалните прешлени. В общи линии след 25-годишна възраст са нещо много често срещано. От една страна са дисковите хернии, които не са чак толкова честа причина, по-скоро са болки, свързани с претоварване на мускулите и на сухожилията на гръбнака.

Като изпитва човек болка в гърба по-често, какво да направи?

Поне първият път трябва да дойде при нас. След това е ясно за какво става дума. Фитнесът, разбира се, е подходящ, масажите, т. е. процедури, които да разтоварят претоварените мускули на гърба. Например плуването е много хубав спорт, който много разтоварва тези мускули.

Пороците, вредните навици - цигари, алкохол, могат ли да бъдат полезни?

Аз затова не обичам тази дума - пороци, защото всяко нещо може да е полезно, поне двузначно. Няма спор, че тютюнопушенето е много вредно по отношение на сърцето, на кръвоносната система, увеличава броя на инсултите, на сърдечните инфаркти, спор няма по този въпрос. Спор може да има за това дали е причина за рак на белия дроб. Но това, което със сигурност се доказа, е, че поради неясни напълно причини то предпазва от развитие на Паркинсонова болест и деменция. Тези две заболявания с а в групата на т. нар. невродегенеративни.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.