Въпреки че военната медицина се подценява в България, иновациите при нея са понижили смъртността при войниците, участващи в конфликти, от 30% по време на Втората световна война, до между 2 и 5 на сто в наши дни. Това съобщи в интервю за предаването „Най-добрите лекари” един от най-добрите коремни хирурзи у нас д-р Георги Попиванов. Според военния лекар, който работи в клиниката по „Ендоскопска, Ендокринна хирургия и Колопроктология“ във Военномедицинската академия, понижението на смъртността при конфликти е драматично, но хората не знаят това. Пред Дарик радио медикът разкри, че голям брой от съвременните достижения на медицината са всъщност достижения на военната медицина, а едно от тях е евакуацията с хеликоптер.
В колко мисии сте участвали?
Участвал съм в три мисии в Афганистан, на разчини места – в Херат, Кандахар и Кабул. Бяхме командировани и за няколко дни в Киев за оценка на състоянието на пострадалите от локалния конфликт там.
Какъв опит придобиват военните лекари с оглед на това, че работят с огнестрелни рани и други специфични наранявания?
Опитът е уникален. Тези травми се срещат, макар и рядко, в цивилната практика. При нас обаче интензивността е много по-голяма и на практика за кратък период от време се натрупва голям опит. Според едно английско проучване опитът, който се натрупва там за 2 месеца, за постигането му в цивилна обстановка са необходими година или дори година и половина. Все пак има значение и в какъв период е мисията, тъй като пролетните месеци, летните, както и ранната есен всъщност са най-натоварените.
Ако един младеж иска да премине военно обучение и да бъде включен в резерва на армията, какви физически данни трябва да има?
Според мен са три неща и не се отнасят всички до физиката. Младежът трябва да бъде здрав, да е умен и да има усещане за мисия. Това е много важно. Иначе няма да стане.
Нараства ли интересът към гражданското военно обучение в последно време?
Нямам детайлни наблюдения, но като че ли – да. Нараства и трябва по някакъв начин държавата да отговори на този зараждащ се интерес, тъй като мисля, че той ще бъде полезен за нас.
Във военните учения обикновено е включена и част „медицинска евакуация”. Какви са очакванията в такава ситуация от военния лекар?
В такава обстановка първото и най-важно нещо е да се запази самообладание. Чисто от професионална гледна точка за постигането на най-добрите резултати е необходимо да се спази основният принцип на съвременната военна медицина – тоест, да се осигури непрекъснато лечение по евакуационната верига. Едновременно се съчетава евакуацията с лечението от една страна, а от друга – трябва много строго да се спази обемът от лекарска и специализирана хирургическа помощ, който е обозначен за даденото ниво. Така се постигат добри резултати.
Как гледате на промените в Закона за отбраната, които позволяват на военните лекари да извършват частна практика? Дискриминационни ли бяха старите текстове, които забраняваха подобна, според Вас?
Да. В известен смисъл бяха дискриминационни. Според мен това ще се отрази добре на качеството на обслужване.
Подценява ли се военната медицина в България?
Според мен се подценява и това е по-скоро от незнание. Голям брой от съвременните достижения на медицината са всъщност достижения на военната медицина. Горчивият опит по време на война е осмислен и впослествие се прилага в цивилната практика. Това не се знае от хората. На практика в Съединените американски щати от няколко години разработват съвместни проекти с цивилната мрежа, което води до взаимно обогатяване на опита на цивилните и на военните лекари и на практика крайният резултат е изключително добър. Не на последно място трябва да кажа, че след Втората световна война, вследствие на всичките иновации на военната медицина, в момента смъртността в настоящия конфликт е 2% сред коалиционните войници и 5% сред войниците от местните армии. Става въпрос за пострадалите, които са успели да стигнат живи до нивото на квалифицирана помощ. За разлика от 30% по време на Втората световна война. Така че това е доста драматично понижение на смъртността и това е, което не се знае. Аз много обичам да цитирам една мисъл на Рузвелт (Франклин бел. ред.), която е част от една негова реч пред американските лекари по време на Втората световна война – „Има един фронт и една битка.” Няма цивилни и военни лекари – фронтът е един и битката е една – особено в състоянието на една хибридна война, в която се намира в момента светът и, в която няма защитени територии.
Ако не се лъжа, пеницилинът беше измислен именно заради Втората световна война?
Александър Флеминг го открива, но първо се прилага при военните. Има и още примери – за първи път евакуацията с хеликоптер се прилага по време на Корейската война, разработва се и достига апогея си по време на Виетнамската война. По това време, през 1964 г., се създава в САЩ първият център, в който се извършва първата евакуация на пострадал в цивилната мрежа с военен хеликоптер. И впоследствие това се доказва в практиката и към момента въздушната евакуация дори е златен стандарт, особено по време на последния конфликт. Така че това е един обикновен пример за едно от достиженията на военната медицина.
В навечерието на светлия християнски празник, както и празника на армията ни, оставате ли оптимист за България и българското здравеопазване?
Да, след като съм тук. Аз оставането в България в личен план го преживявам като мисия. Това е от една страна. От друга – искам да остана оптимист въпреки всички неща, на които сме свидетели. Просто е крайно време да се разбере, че освен полицията и армията, здравеопазването и образованието също са стратегически за сигурността на страната. Прост, необразован и болен народ няма как да изгради силна държава.
Цялото интервю с д-р Георги Попиванов можете да чуете в звуковия файл.
