НОВИНИ

Кога сърцебиенето е болест? 19.03 19:41

Проф. Константинова: По време на инфекция не трябва да се разрушава контролът на диабета 13.11 19:37

Българи създадоха приложение за връзка между лекари и пациенти 05.06 19:21

Проф. Лисичков: Проучват се генетични терапии за пълно излекуване на хемофилията 17.04 18:36

Спешна дарителска кампания за респиратори за Александровска болница 20.03 16:20

По-трудно е да се върнем към нормалните килограми от това да не допуснем повишаването им 06.03 15:59

Проф. Цветалина Танкова: 50% от хората, които са с диабет, продължават да не знаят това 31.01 17:08

Осем лекарства за онкологични и хематологични заболявания липсват у нас 22.10 16:45

Д-р Желю Димов: В Северна България няма нито един лицево-челюстен хирург 21.10 11:29

Спряха от пазара лекарства срещу киселини и язва заради съмнение за опасна съставка 08.10 18:10

Още новини

Лекар в Швейцария: Тук даваме една четвърт от заплатите си за здравна застраховка

03.04 | 18:56

| Димитър Панев

sxc.hu

Средностатистическо швейцарско семейство всеки месец дава 1/4 от заплатите си за здравно осигуряване. Ако съотношението е същото у нас, това значи българин със заплата от 1000 лева да плаща всеки месец по 250 лв. за здраве. Това каза в интервю за Дарик д-р Валентин Джонов, професор по анатомия към университета в швейцарската столица Берн. Според медика, който вече 2 десетилетия е част от швейцарската здравна система, понятия като „листи на чакащи пациенти," „източване на пари за здраве" и „фалити на отдалечени болници" не са чужди на местните. Нивото на здравеопазването там обаче е различно, защото и нивото на финансирането е много по-високо.

Как се разпределя финансирането в здравеопазването тук, в Швейцария?

Фирмите, които се занимават със здравни осигуровки, са частни. Има, ако не се лъжа, 270 различни осигурителни компании, през които минава плащането на пациентите. Тук обаче нивата са различни. Човек може да се застрахова на общ принцип, което е най-ниската категория, на получастен или на частен, като във всяка една от тези категории той получава различен пакет от услуги. И другото, което е, много малко хора в България си дават сметката, че здравеопазването е една област, която е свързана с много инвестиции, с много пари. Значи, дали една компютърна томография ще се направи в Швейцария, в Германия или в България, това е същият апарат, консумативите са едни и същи. Трябва да се разбере, че здравеопазването е пари. Трябва също да се спомене, че тези здравни осигуровки са голямото перо в един семеен бюджет. Тъй като тук над 80 % от семействата живеят под наем, най-голямото перо или 1/3 от приходите на хората отиват за наем, и грубо сметнато за семейство с две деца, около 1/4 от приходите му се заделят за здравна застраховка. Значи, представете си, за България, ако едно семейство получава 2000 лева, кореспондиращо с тукашните стандарти, това семейство трябва да отделя всеки месец по 500 лева за здраве. Затова не бива да сме учудени, че тук това, което се получава, е повече от в България, където много малко се дава за здравеопазване.

А как се справяте със злоупотребите?

Злоупотребите, които се извършват със Здравната каса, като източването, това е феномен, който го има навсякъде в света, дори и тук, частично. Работил съм много години в болници и мога да разкажа. Там има операции, при които отговорът на въпроса дали трябва да се направят или не, е на границата. Тук вече идва изборът на лекаря, който също може да се интерпретира като един вид източване, което разбира се не е точно така. Но има съвсем интересни данни, които доказват парадоксални неща. Примерно, броят на гинеколозите в Швейцария, начинът, по който те са разпределени по области. Колкото по-голям е техният брой в дадена област, толкова в същата е по-голям процентът на жените, на които им е махната матката. Тук е парадокс, но едва ли не 40 % - до 50 % от жените след родилна възраст нямат матка, махната им е. И това корелира страшно много с броя на гинеколозите в определена област. Така че, този феномен за използване на Здравната каса, съществува навсякъде по света и не може да бъде премахнат напълно. Въпросът е в каква степен се злоупотребява. В България често реагираме емоционално на подобни злоупотреби, но на практика липсва политическата воля това да се промени.

Да питам ли за заплатите тук?

Това, което хората в България не си дават сметка, е, че взимат една абсолютна цифра като пари, които се изкарват някъде в Европа, и я превръщат в левове. Но не си дават сметка, примерно, че до 50 % от заплатата в Германия са данъци. И като се дръпне чертата, остават пари, с които човек да живее. И познавам лично много семейства, които правят много добра сметка ще ходят ли тази година на ваканция, няма ли да ходят и къде ще ходят. Напоследък се говори за т. нар. работещи бедни, които изкарват от порядъка на 3000 франка на месец, но това въобще не им стига да покрият техните разходи. От друга страна специалистите, които имат огромни доходи, над 1 млн. франка годишно, са единици в областта на здравеопазването или едва ли не светила.

Много социални придобивки, които, да речем в други страни ги има, в Швейцария ги няма. Значи ако вие трябва да дадете детето си на детска градина, автоматично отивате на 2500 франка на месец. И оттук се ражда другият въпрос защо жените си стоят вкъщи. Защото не им се рентира, не им се изплаща да си дадат детето на градина и да работят през цялото време, за да му платят тази градина. От социална гледна точка, от социални придобивки, бих казал, че България е много по-добре. Тук, например, отпуската по майчинство е четири месеца.

А раждаемостта каква е в такъв случай?

Аз не бих казал, че има проблем с раждаемостта. Не е висока, но не е и ниска.

Проблеми със спешната помощ как се решават тук?

Спешната помощ тук е организирана по съвсем различен начин. Тук работят специално обучени парамедици, като има определени правила – на какво разстояние трябва да бъдат, как трябва да са разпределени. Но няма висококвалифицирани лекари, които спешната помощ да поглъща. Няма и нужда от такива, защото първите действия, които човек може да направи по спешност, не изискват някаква специализация ако ги владееш. Освен това тук бързата помощ е свързана с пожарната и с полицията, те работят заедно. Много често в спешна ситуация, човек не знае дали набира пожарна или спешна помощ, затова са свързани по между си, за да може бързо да обменят информация.

А с един спешен номер ли сте?

Не. Пожарната, полицията и бързата помощ имат отделни номера, но те са свързани по между си и няма да прехвърлят нуждаещите се от помощ или да им затварят. Независимо на кой номер се позвъни, те самите разпределят и организират изпращането на спешния екип.

Имате ли листи на чакащи пациенти?

Ако кажа, че има, ще бъде неправилно, ако кажа, че няма – също. Зависи от патологията и болестта. Със сигурност има хора, които са в листата на чакащите, но това не е тази в Англия, където чакат един месец, или пък – в Дания, където пациенти с туморни заболявания чакат по една година и се губи смисълът от лечението. Аз тук съм свидетел, че много бързо се отреагира, ако има съответната спешност.

Как стоят нещата с частните болници?

Има голям брой частни болници, има конкуренция между държавни и частни. Това, което се опитват напоследък да направят, е центрове, да речем по трансплантационна медицина или пък по сърдечно-съдова хирургия. За една малка Швейцария, която като население е колкото България, не е нужно да се правят сърдечни трансплантации в пет различни болници. Специфичната хирургия също е концентрирана на определени места.

Проблемни при нас са отдалечените болници. Тук решен ли е въпросът с тях?

Има правило, до 50 км. от населено място да има болница. Но се говори много за затваряне на районни болници, на малки болници около Берн. Идеята е потокът да се концентрира в големите болници. По тази тема обаче има доста голямо разногласие между политиците. Някои казват, че трябва този поток да се централизира, други поддържат обратната теза. Те твърдят, че болници, които са средни по големина, предназначени за между 100 и 200 пациенти, трябва да филтрират голяма част от болните, така че само тежките случаи да отидат в големите центрове. Но, факт е, че се затварят периферни болници.

Имате ли държавен фонд, каквато е нашата Здравноосигурителна каса?

Не знам да има такъв фонд. Осигуровките се внасят в частни фирми.

От Вашите думи до момента разбирам, че ако като в България изкарвам 2000 лв. месечно, а в Швейцария – 7000 франка (бел. ред. 14 000 лв.), не значи, че ще съм 7 пъти по-богат.

По никой начин. И мога да ви кажа следното, без да преувеличавам. Дъщеря ми беше малка и питаше татко пак ли ще си дойде в събота. В моята работна седмица, излизах най-късно в 6,30 откъщи и се прибирах не по рано от 22,00 ч. И не става дума за една две седмици, а за един много дълъг период от време. Но напоследък регламентираха работното време на лекарите. Работната седмица е 42 часа и половина в Швейцария за лекарите, но те работят до 56 часа, като допълнителните 14 часа не се плащат. Просто ограничиха времето, защото натоварването беше толкова голямо, че лекарите започваха да правят грешки от умора. Сега, аз познавам колеги в България, които работят на две места. Това, например, тук не е възможно, няма как да стане. И идеята е тази, че след завършването, човек инвестира от 5 до 8 години в специализация и точно това е тежкото време, в което работната му седмица е между 50 и 60 часа. Но това е времето, в което той трябва да инвестира, системата го изсмуква буквално, но след това вече той има право да отвори частна практика или да мине на следващ етап в кариерата си. Тук са много малко колегите, които могат да се оттадат на някакви извънработни дейности или пък хоби. Масата работи, отделя някакво минимално време за спортуване и с това нещата приключват. Когато трябва някой на някого да отиде на гости, например, го плануваме със седмици или с месец предварително. За съжаление е така.

* Интервюто е направено в рамките на проекта „Демокрацията е процес" на Фондация Дарик и „Репортери без граници", Швейцария, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.