НОВИНИ

3 начина за по-бърз растеж на косата 27.01 11:49

Кога сърцебиенето е болест? 19.03 19:41

Проф. Константинова: По време на инфекция не трябва да се разрушава контролът на диабета 13.11 19:37

Българи създадоха приложение за връзка между лекари и пациенти 05.06 19:21

Проф. Лисичков: Проучват се генетични терапии за пълно излекуване на хемофилията 17.04 18:36

Спешна дарителска кампания за респиратори за Александровска болница 20.03 16:20

По-трудно е да се върнем към нормалните килограми от това да не допуснем повишаването им 06.03 15:59

Проф. Цветалина Танкова: 50% от хората, които са с диабет, продължават да не знаят това 31.01 17:08

Осем лекарства за онкологични и хематологични заболявания липсват у нас 22.10 16:45

Д-р Желю Димов: В Северна България няма нито един лицево-челюстен хирург 21.10 11:29

Още новини

Недоносените деца имат шанс да се развиват нормално

10.04 | 18:30

| Ники Кънчев

Sofia Photo Agency, архив

Продължава инициативата "Героите", която се реализира заедно с фондация "Нашите недоносени деца". Днешната тема е какви могат да бъдат бъдещите рискове за здравето на преждевременно родените деца. Наш събеседник е д-р Радка Масларска, началник на отделението по "Неонатология" в „Токуда Болница София” .

Д-р Масларска има специалност по педиатрия и неонатология. 2006 година тя завършва и „Здравен мениджмънт. Има повече от 20 години стаж като неонатолог, натрупан в клиниките  по неонатология към Университетската болница в Плевен, Университетската детска болница в София, в „Токуда Болница София” от създаването и. Научният интерес на д-р Масларова е в сферата на интензивната терапия, на кардиопулмонална адаптация, късното проследяване на високо рискови новородени деца. Тя има редица публикации и участия у нас и в чужбина в неонатологични форуми. Преди няколко дни се е завърнала от  конгрес по неонатология във Валенсия.

 

Какво означава понятието недоносено бебе?

За недоносените бебета винаги казваме, че това не са различните деца, те са като всички наши деца. Това са обаче децата, които се раждат малко по-рано, тоест преди 37 гестационна седмица да навършат майките от бременността. По някаква причина те се раждат преждевременно. Като те могат да бъдат няколко групи. По-малко рисковите са тези, които се раждат с тегло над 2000 грама, между 2000-2500 грама. А по-рисковите са тези, които са по-тежката степен недоносени бебета - под 1500 грама. И най-голямото предизвикателство и най трудните случаи това са децата с екстремно ниско тегло, родени с тегло под 1000 грама или по гестационни седмици родени преди  26 гестационна седмица.

Това са техните параметри - килограмчетата, грамовете. Това означава ли, че недоносените деца са с увреждания или са болни? Що за деца са? Вие казахте като всички наши деца.

Да, те не са различни деца. Отново го повтарям, защото това, че се раждат по-рано, благодарение на съвременното развитие на медицината, на технологиите, които се използват при лечението, при отглеждането на всички деца, а и профилактичните скринингови изследвания, те имат шанс и възможност да бъдат напълно здрави деца. Като, разбира се, това зависи от много фактори, но основните  фактори в това са квалификацията на персонала, оборудването с технологии,  средства за квалификации и обучение на персонала, който се грижи за тези деца. И развитието и на фармацевтичната индустрия също много помага за тези деца. И в този смисъл, ако тези фактори се прилагат и усъвършенстват имаме възможността ние да гледаме на недоносените  бебета като на по-рано родени, но нормални деца, които изискват  повече грижи, както от страна на екипите, които се грижат за тях след раждането, така и от страна на родителите, особено в първите години от живота, когато има риск за някои усложнения в тяхното развитие. Но основните проблеми при недоносените бебета, след тяхното раждане са свързани  с това, че трябва преждевременно родени те да адаптират всички органи и системи, които трябва да се доразвият в утробата на майката. И именно тук е ролята на екипите, да осигури тези условия. Да ги постави в инкубатори, тези инкубатори да бъдат на високо ниво, те да осигуряват условията, които има в майчината утроба, да могат да развиват добре своите бели дробове. Тоест да можем ние да подпомогнем това разгъване на белия дроб, който пак благодарение на развитието на фармацевтичната индустрия имаме възможност да прилагаме медикамент, който се казва сърфактант. И благодарение на който те максимално бързо разгъват своите бели дробове. И по този начин няма страдание на останалите органи и системи. Един от основните проблеми, който в миналите години е съществувал, е прилагането на много инвазивна, тежка, интензивна терапия с прилагане на високи дози кислород на по-късна диагностика на някои от усложненията. Но в последните 10-15 години стриктно се следят тези деца и всички  усложнения, които могат да възникнат от страна на белия дроб, от страна на зрението, успяваме благодарение на екипната работа с колегите офталмолози, невролози  да предотвратим.

Когато ние с вас сме се раждали през 60-те, 70-те години имало ли е недоносени деца, какво е било нивото тогава на българската неонатология? Изобщо говорено ли е за неонатология?

Преди 20 и повече години неонатологията е съществувала като детска стая. Тогава са се раждали недоносени бебета, но те са се третирали като аборти в по-голямата част от случаите. Дори много от тези деца са оставяни, без да се реанимират и те са загивали преди 20, 30 години. Докато във времето, в което  живеем, едно такова дете, дори с тегло 500, 600 грама му се провежда реанимация, дава му се шанс то да живее. И ако то има жизнени функции, с този шанс, който му е даден, то има условия да живее и да се развива правилно и нормално. Но тогава също е имало недоносени деца, но смъртността при тях е била много голяма и  не се е говорило за такъв нисък праг на успеваемост за преживяване на тези деца.

Да, но тези фактори, които вие изброихте, вашето образование, квалификация, условията, които съществуват в българските болници днес, колкото и да са критикувани, нивото на фармацията в световен мащаб, всичко това дава шанс на тези деца. Колко недоносени деца се родиха при вас в Токуда през 2013 година?

През 2013 година в нашата болница се родиха около 120 недоносени бебета.

Много или малко е това?

Това е около 10%,  като средният процент за страната е около 9% . Тоест малко над този процент, което е във връзка с това, че отделението в болницата е трето ниво и то има възможност да отглежда деца, родени с много ниско тегло, да приема деца, които са родени в други болници или от домашни условия, и да провежда интензивна терапия.

Вие сте като център, при вас идват всички?

Да, всички недоносени бебета. Ние не може, разбира се, всички да поемем, но една голяма част и от бебета, родени в други болници се превеждат за интензивна терапия. Това за страната е средният процент. Разбира се, има болници, в които този процент е много по-висок, около 13-16%. Това са големите центрове, какъвто на нивото на София е "Майчин дом", където се съсредоточават и много рискови бременности. Но на фона на намалената  раждаемост за миналата година, около 60 000 са новородените бебета, този процент не е малък и животът на всяко едно дете, родено преждевременно или пък
с много ниско, екстремно ниско тегло, за нас е  приоритет и цел ние да го спасим. И то да бъде спасено по такъв начин, че да няма късни усложнения после в своя живот, да има нормален живот, както за самото дете, така и родителите, които ще отглеждат такова дете.

Споменахте родители. За вас е дълг и професия, вие всеки ден очаквате такива деца, но как да обясним на родителите, които едва ли са чакали такова нещо, те просто чакат хубавите, здравите деца и изведнъж им се случва преждевременно раждане.

Да, това е един от проблемите, с който ние неонатолозите се сблъскваме, защото в момента, в който са ангажирани всичките ни усилия, мисъл, знания, опит ние да спасим живота на детето, защото раждането на едно такова дете изисква в първия един час участието поне на  10-12 ръце. Тоест поне около 5-6 човека да има около него. А в този период ние трябва да бъдем съпричастни към родителите, да им обясним какво се случва, защото те не знаят какво се случва, защо това дете се поставя в кувьоз, дали го боли, дали усеща. Те не могат да го погалят, не могат да му подскажат чувствата, които изпитват към него. И това е един много труден и деликатен момент, в който ние трябва да им обясним, трябва да им кажем какво правим, какво очакваме, какво те трябва да очакват и то по начин, по който да ги направим съпричастни към нашата дейност, към нашата терапия. Тоест те да станат част от нашият екип, да ни повярват, въпреки че трябва много време, в някои случаи един месец те да осъзнаят за какво става въпрос, какво трябва да се случва. Но за децата, които се раждат много по-рано, които имат по-сериозен проблем, те наистина стават част от нашия екип. Майката носи и кърма, тя започва да храни детето, да има достъп до него. Някои от родителите носят играчки, надписани снимки, рисунки от другите деца, от семейството. Така че то да усети, че всички са съпричастни към това да оцелее и да се бори.

Сигурно е лекарска тайна, но има ли някакви супер странни реакции,  някой родител да каже: не го искам, не е моето?

Да, много са изплашени  родителите, тъй като първият контакт обикновено е при тези бебета на таткото с детето, не на майката, която все още е в родилна зала. Много често те са стресирани, гледат, чудят се, правят снимки, дори не знаят какво да кажат или много често първата реплика е "храните ли го", когато ние се борим за живота му. Защото те не знаят какво да попитат. И тук е вече нашата роля, може би и ролята на психолози в тези отделения, да направят тези моменти по-нормални и те да се адаптират постепенно към ситуацията.

Доктор Масларска, на какви  инфекции са най-податливи недоносените деца, кои са големите опасности за тях и каква профилактика е необходима да бъдат минимализирани тези рискове?

Едно от най-честите усложнения, особено при децата, родени с тегло под 1500 грама това е  хроничната белодробна болест или бронхопулмоналната дисплазия като термин в медицината и в неонатологията. И тези деца са податливи най-често на инфекции на горните дихатели пътища. И ако ние може да се борим с неврологичното усложнения, с усложненията за засягане на зрението и можем да кажем, че до голяма степен се стараем тези деца да нямат тези последици, с инфекциите на дихателната система по-трудно се борим, защото тези деца, излизайки от болницата, попадайки в семейството, те са навън, навсякъде в обществото и са склонни и податливи към такива инфекции, както и всички останали деца. Но при тях рискът е много по-голям и процентът на хоспитализациите, за разлика от другите деца се качва до 80-85% в периода на епидемии от вирусни инфекции. И в този смисъл много важно е те да бъдат защитени и да се прави имунопрофилактика, ваксинопрофилактика и съвети за правилно отглеждане.

Правите ли ги?

Да, разбира се, те се правят. Дори последните години за всички деца се въведоха ваксини срещу сериозни вирусни и бактериални инфекции, които могат да застрашат здравето и живота на децата. И специално при недоносените деца от няколко години, благодарение на съпричастността на държавата към този проблем, е въведена и ваксина за една от най-опасните инфекции за недоносените бебета, родени с тегло под 1500 грама - това е ваксината за респираторно-синцитиален вирус, който е един от най-големите проблеми за недоносените бебета. Защото много от тях след прекарана Респираторно-синцитиалната инфекция правят  бронхиолити, които налагат да бъдат хоспитализирани и една от опасностите на  тези бронхиолити, освен лечението в болница е, че 31% от тези деца, които са прекарали инфекцията, развиват белодробна  хиперреактивност, която е предразположение към бронхиална асма. И благодарение на тази ваксина ние имаме възможност  да предотвратим тези сериозни усложнения, да ги предпазим от късни хронични заболявания, каквато е бронхиалната асма.

Да разбираме, че дробчетата, очичките са им слабите места на децата?

Да, и централната нервна система. В този смисъл усилията на всички родители, след изписването, е те да се следят от невролозите, да се прави двигателна рехабилитация, кинезитерапия.

Току що се върнахте от Валенсия, от международен конгрес по неонатология. Какви бяха новините от там, какви са следващите няколко години във вашата област?

Беше много интересен форум за нас неонатолозите най-вече, че интензивната терапия при децата става вече не толкова инвазивна. Стремят се на световно ниво да се работи не инвазивно, родителите да имат по-голям достъп до своите деца, дори се оформят стаи за семействата на децата ,които имат нужда от интензивно лечение, така че те през цялото време да бъдат с тях, да бъдат свидетели на терапията. Разбира се, в основата на цялата терапия е храненето и много се държи на естественото хранене, на кърменето на децата. Дори се говори вече отново да се върнем към една стара традиция в българската медицина - банките за майчина кърма. Говори се в световен план да се прави обогатител от майчина кърма, така че недоносените бебета да се хранят по-естествено и да се отглеждат в по-естествени условия. Разбира се,  на музикотерапията, на това, родителите да говорят на своите деца, персоналът да работи тихо, да се говори тихо. Така че тези деца да бъдат минимално щадени от стрес и от дискомфорт.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.