В страшните часове след атентата десетки български лекари оказаха помощ на пострадалите. Сториха го с професионализъм, който силно впечатли израелските им колеги. Доколко ние, българите, ценим и уважаваме своите лекари?

Пътувах за Поморие в деня след атентата на Бургаското летище. Нашият автобус се размина с платформата, която извозваше изгорелите останки от взривения автобус. За миг си представих картината на хората, които са били вътре, паническото страдание на ранените и пострадалите. В следващите дни чух и четох за изключително своевременната и професионална ангажираност на лекарите не само от Бургас, но и на прекъсналите отпуските си, притекли се на помощ или командировани хирурзи и травматолози.

Представих си и своя покоен баща, лекар в най-добрия и висок смисъл, който бълнуваше насън имената и диагнозите на пациентите си. Помня как една привечер ме посрещна на гарата със семейната ни жигула, нямаше търпение да се наговорим. Само трябваше преди това да вземем някакъв багаж от болницата, на която тогава беше главен лекар. Тъкмо паркираше, когато ни застигна линейката - беше станала катастрофа, караха ранените и татко се втурна, забравил за мен, за багажа, за всичко извън дълга си. Беше вече почти полунощ, когато седна отново до мен в колата - един отнесен, посивял от страданието човек с бяла престилка.

По-кротко с размахването на пръст!

В последно време, с някакъв почти злонамерен сталинстки патос, кой ли не сочи с пръст българските лекари, кой ли не ги демонизира и разнася като сензационни новини из общественото пространство. Непрекъснато се явяват разни гръмогласни съдници, които предявяват претенции към съсловието, без и на йота да са запознати със сложните особености, високото психическо и физическо натоварване на професията и условията, при които тя се упражнява в България. Някакъв масов народен съд... Да не говорим за изстъпленията - нападения над лекари, саморазправи, побои.

Ожесточението в обществото, породено от куп други несигурности и напрежения, кой знае защо се фиксира върху лекарите. Да, със сигурност и сред тях има недобросъвестни, откровено некадърни, корумпирани, незастраховани от грешки. Системата е тотално сбъркана, организацията куца, средства за болниците хронично недостигат, здравната реформа вечно се отлага - всичко това заслужава недоволство и критика. Но не ни дава право с всезнайковска лекота да омаловажаваме и обругаваме благородното и всекидневно непосилие на лекарската посветеност.

Драстични примери и цифри

Един бърз преглед на здравеопазването в последните двайсет години дава драстични примери и цифри за видовете упадъци и недомислия в цялостната картина на българското здравеопазване. Цели региони са оголени откъм медицински кадри и здравни заведения. Профилактиката е под нулата. Стоматологичното лечение, което обхващаше и системата на училищата, сега е попаднало почти изцяло в частни ръце - тоест, станало е почти недостъпно. Не минава и месец без немилостивото лишаване от лекарства на онкоболните.

На този фон е истинско чудо, че мнозинството български лекари съхраниха високия си професионализъм и отношение към мисията си, продиктувана от дадената Хипократова клетва. С други думи: ако нещо е оцеляло и се е опазило, то това са истинските лекари. Повечето от тях са в България по свой избор, други я напускат - освен заради разликата в заплащането на труда им, и заради отношението към този труд.

Четох тревожна статистика, че вече не достигат даже интернисти - не отваряме дума за анестезиолози, ендокринолози и прочие специалисти. Не достигат и акушерки, фелдшери, медицински сестри. В голяма многопрофилна болница в София например нощното дежурство е по график, а допълнителното заплащане възлиза на 50 стотинки, макар лекарят да остава с отговорността за 35 оперирани пациенти в отделението.

Затова преди да разобличаваме и съдим лекарите от пулта на парламента или от съмнителни медийни трибуни, не бива да забравяме, че ако някой ден прословутата реформа в здравеопазването все пак се състои, тя едва ли ще може да бъде осъществена без подготвени и квалифицирани лекари. Тях няма с кого да ги заменим. Няма.