НОВИНИ

Проф. Ковачев: Все повече са хората с репродуктивни проблеми 28.03 16:33

Проф. Николай Габровски: Спецификата на "Пирогов" трудно върви с финансова ефективност 26.03 15:39

Спират операции на деца в чужбина заради неплатени сметки 26.03 15:16

Прокуратурата влиза в „Пирогов“ и още няколко болници в страната 16.03 17:47

Проф. Иван Стайков: С нарушения на съня се е сблъсквал всеки трети пълнолетен 16.03 17:42

Д-р Петър Грибнев: Комуникацията между българския хирург и неговия пациент се подобри 09.03 21:04

Лекарствената терапия заема ¼ от разходите на здравната каса 28.02 12:44

От септември НЗОК покрива зъбните протези за възрастни хора 28.02 12:40

БЛС: Задълженията на НЗОК към чужди каси крият рискове от здравна катастрофа 22.02 18:36

Д-р Радка Масларска: Родителите не трябва да носят вина за недоносеността на децата си 20.02 19:27

Още новини

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха

20.10 | 17:00

| Екип на Дарик

Снимка: Дарик радио

Моделът на здравна реформа, който започна в България, не е най-добрият. Има много други модели, които могат да се копират. Коментарът е на един от най-добрите коремни хирурзи в България проф. Никола Владов в интервю от поредицата „Размяна на вратовръзки”, проект на Дарик радио и сайта Egoist.bg. Проф. Владов призна, че, ако имаше възможност да промени нещо от последните 25 години, не би започнал здравната реформа, по начина, по който са я започнали. В проекта, посветен на 25-ия рожден ден на Дарик радио, участват 25 мъже, които за добро или лошо са оставили следа в българската история през последния четвърт век. С проф. Никола Владов разговарят Маринела Величкова и Константин Вълков.

К.В. Кога Ви е страх?

Страх ме е, когато нещата не се получават така, както аз съм ги планирал. Обикновено ги планирам правилно, но понякога се излиза от владеенето на ситуацията. Тогава се плаша и това е нормално. Страх ме е за близките ми хора. Много рядко съм песимист, общо взето професията не ми позволява да бъда такъв. Трябва да вдъхвам доверие и увереност на хората. Почти никога не съм песимист.

К.В. Пречи ли страхът или песимизмът на взимането на нестандартно решение? Стахът от провал...

Не ме е страх от провал. Страх ме е за живота на хората, понякога. Но, това е нормално, според мен, с тая работа...

К.В. Кой е най-тежкият Ви случай?

Едно младо момче, на което два пъти трябваше да сменим черния дроб. Може би това е най-тежкият случай, който сме изиграли изцяло на един дъх. Той беше трансплантиран от жив донор – брат му. На шестия месец обаче се оказа, че черният му дроб не функционира и трябваше да бъде сменен пак. Смяната стана на фона на една много драматична ситуация, свързана с много кървене и много трудноси, при която Господ ни помогна, че се намери дроб за него. Сменихме дроба със здрав, това момче оживя и сега е добре. Беше през 2013 г. и за мен остава най-тежкият и най-комплексният случай.

К.В. Ако можехте да промените едно нещо от изминалите 25 години, кое би било то?

Не бих започнал здравната реформа по тоя начин, по който я започнаха. Бих дал много обяснения, първо, и тогава бих пристъпил... Има много модели, които могат да се копират. Този модел, който започна в България, не е най-добрият.

К.В. След 25 години, ако се видим, за какво ще си говорим, според Вас?

Надявам се за настоящето, а не за миналото.

М.В. Последното ми интервю с Вас беше във време, в което подготвяхте програмата за чернодробна трансплантация. Тогава предизвикателството беше това. Сега кое е предизвикателството пред Вас?

За мен предизвикателството сега е да запазим това, което сме направили, да продължи да работи по същия начин. Защото то работи на супер високо ниво. Много е трудно да запазиш равновесие във всичко това, което се случва около нас, и да бъдеш на едно и също ниво през цялото време.

М.В. Това, предполагам, се отнася и за младите лекари?

Естествено. Много е трудно да запазиш нивото. Има такива, които блесват и изгасват. А, трябва да блестиш постоянно.

М.В. Кое е онова, което сега звучи като фантазия, но Вие смятате, че погледнато напред във времето може да се случи? Напоследък темата за роботите е много актуална и коментирана...

Роботът във хирургията, наречен „Да Винчи”, вече не е фантазия. Той е абсолютна реалност. В България вече има два или три робота, може би един ден и ние ще имаме такъв. Аз смятам, че най-важното е това, което Ви казах – когато постигнеш едно ниво, да го задържиш много дълго време. Много неща са се променили в медицината в тези 25 години, и то – в положителна посока. Ние можем да си приказваме всичко – че живеем зле или друго... Това не е вярно. Животът си върви, нещата се променят към по-хубаво. Въпросът е с каква скорост се променят. И, ако ги променяме по-бързо, ще бъде по-добре, защото ще бъдем в крак с тия хора, към които се стремим. За жалост обаче ние ги променяме много бавно...

Цялото интервю с проф. Никола Владов можете да чуете ТУК.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.