НОВИНИ

Значимост на болничните мебели: Създаване на уютна и безопасна среда за пациентите 17.10 16:27

3 начина за по-бърз растеж на косата 27.01 11:49

Кога сърцебиенето е болест? 19.03 19:41

Проф. Константинова: По време на инфекция не трябва да се разрушава контролът на диабета 13.11 19:37

Българи създадоха приложение за връзка между лекари и пациенти 05.06 19:21

Проф. Лисичков: Проучват се генетични терапии за пълно излекуване на хемофилията 17.04 18:36

Спешна дарителска кампания за респиратори за Александровска болница 20.03 16:20

По-трудно е да се върнем към нормалните килограми от това да не допуснем повишаването им 06.03 15:59

Проф. Цветалина Танкова: 50% от хората, които са с диабет, продължават да не знаят това 31.01 17:08

Осем лекарства за онкологични и хематологични заболявания липсват у нас 22.10 16:45

Още новини

Проф. Борис Богов: Бирата е полезна за бъбреците, когато обаче е топла

02.09 | 17:04

| Димитър Панев

Снимка: УМБАЛ Александровска

Проф. Борис Богов

Бирата е полезна за бъбреците, но само когато е топла. Единствено тогава тя може да разшири пикочопровода и да въздейства благоприятно при определени бъбречни проблеми. Студеното пиво, каквото повечето от нас го предпочитаме, всъщност има обратния ефект и причинява спазми в бъбреците. Това обясни пред Дарик един от най-добрите нефролози в България, който ръководи Клиниката по нефрология в Александровската болница, проф. Борис Богов. Той изтъкна, че немалка роля за бъбречните заболявания играе стресът, тъй като въпросният води до повишаване на кръвното налягане, което пък от своя страна уврежда бъбреците. Според медика в последните 15 години именно заради повишения стрес има промяна в тежестта на бъбречните заболявания и в начина, по който те протичат.

Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсква един нефролог? Бъбречно каменната болест сред тях ли е?

Да, започвайки обаче отзад напред. Тя е една от всичките болести, които се диагностицират, профилактират и лекуват в нашата клиника, но знаете ли, като последно звено във веригата тук попадат най-тежките клинични случаи откъм диагностика и поведение и не бих сложил тази болест сред тях. Свикнали сме, борейки се всеки ден с доста тежка бъбречна патология, когато дойдат пациенти с бъбречно каменна болест да имаме моментно облекчение, че получаваме малко почивка от всичко, което ни се случва. Иначе тази болест е сериозна патология за самия пациент. Който не е страдал от това, той не знае. Затова се отнасяме към тази болест със същата сериозност, както към по-тежката патология. Тук, например извършваме метафилактика на пациенти с въпросната болест, тук ги проследяваме. Преди срещата на пациентите с колегите уролози, преди да има някаква манипулация или оперативна интервенция, тези пациенти биват хоспитализирани за диагностициране и предварително лечение при нас. Между другото те не са никак малко, защото се знае, че нашата страна е ендемичен район за бъбречно каменна болест.

Липсата на симптоми ли остава основна причина за късното диагностициране на бъбречни заболявания и какъв е Вашият съвет тук – има ли начин пациентът сам да разбере, че бъбреците се обаждат?

Благодаря за този въпрос, той е много актуален. Това беше поводът Българското нефрологично дружество да участва в един проект, който за наша радост спечелихме, за ранна диагностика на бъбречни заболявания. Тук се включват болестите, които носят след себе си негативи за бъбречната функция. Ако тези заболявания не бъдат профилактирани, те водят до хронична бъбречна недостатъчност. Тези заболявания не болят, те нямат симптоматика. От друга страна клиничните пътеки не дават такава свобода и възможност на пациентите за оценка на състоянието на бъбреците. Затова пациентът не може да знае за редица заболявания ако не се направят специализирани изследвания. Този проект включваше преглед на пациенти с едно или няколко бъбречни заболявания, тъй че да бъдат обхванати в най-ранните стадии, за да могат да се профилактират. Тази година участваме отново в проект, но не от страна на дружеството, а от страна на клиниката като самостоятелно звено и възнамеряваме да го правим всяка година. Световният бъбречен ден е през месец март и нашата идея е да обхванем максимален брой пациенти на свободен достъп, без те да заплащат. Крайната ни цел е създаване на някакъв регистър на пациенти с хронични бъбречни заболявания.

Оказва ли ефект стресът върху бъбречните заболявания?

Абсолютно да. С над 30-годишен стаж съм в областта и за това време мога да ви кажа, че в последните поне 15 години определено има промяна в протичането и тежестта на заболявания и в отговора на прилаганата терапия в негативен план. Това няма как да се избегне. Ние живеем в изключително динамично време, в което от началото до края на работния ден сме изправени пред редица стресови ситуации. Няма как това да не се отразява на нашия начин на живот и на динамиката в нашата клиника. Ако трябва да цитирам, това е процентът на драстично увеличаване на пациенти с артериална хипертония, а също и пациентите със захарен диабет са драстично повече и то – сред по-младото поколение. Така че стресът е в основите.

Артериалната хипертония е предпоставка за бъбречна болест, а стресът пък – за артериална хипертония, така ли?

Точно така, нещата са навързани.

Докторе каква е средната продължителност на българите на хемодиализа? Ако не се лъжа, те бяха около 3000 души.

Точно така, точен сте в цифрите, малко над 3000 са известните пациенти, които са на заместителна терапия и на диализно лечение. Средната продължителност е повече от 24 години, като тези пациенти са започнали диализно лечение в по-ранна възраст. По-възрастните пациенти не живеят толкова дълго. Важно е обаче да се знае, че нашите пациенти не загиват от това, че са на диализно лечение. Те загиват от усложненията от сърдечно-съдови заболявания най-често, като например инсулти. Това, което бих ги посъветвал, е много ранна профилактика, тъй че да се отлага времето до включване на диализа. А днес, в 21-и век, трябва да знаят, че първата им алтернатива, особено ако са млади, е бъбречната трансплантация. Ако няма такъв вариант, да пристъпват към диализното лечение, защото така или иначе то е шанс за живот.

Мит или истина е, че бирата оказва благоприятен ефект върху бъбреците?

Истина е и тя може да се каже, че влиза в метафилактиката и профилактиката на бъбречно каменната болест. Да не останат с впечатление обаче нашите слушатели и читатели, че трябва да се наливат с промишлени количества бира. Тя е удачна, стига да не са повече от една или две, и то – когато са препоръчани, примерно за търсене помощ при една бъбречна колика. И другото, което трябва да се знае, е, че препоръчителната бира не е с добрите вкусови качества за наслада, защото ние препоръчваме тя да се пие топла. Пиейки студена бира се получава обратен ефект, защото тя причинява спазъм. Ефектът, който ние гоним, е дилатация – разширяване на уретериите, а, когато се пие студена, тя има обратния ефект. Така че – профилактика донякъде, но за целта тя не е толкова вкусна.

Тоест, по полезна е топлата бира?

По-полезна е топлата бира, когато се цели този лечебен ефект, да.

Привлича ли нефрологията младите лекари или недостатъчно?

С огорчение мога да кажа, че специалността не е атрактивна. Не искам никого да обвинявам, но не е атрактивна заради сегашната ситуация на нашата организирана здравна система. Специалността иначе е много интелигентна, тя се котира много на Запад и нашите колеги стоят в пъти по-добре в обществото, за разлика от тукашните нефролози, каквито сме ние. Но, за да не е толкова мрачна картината, ще се върна на началото на нашия разговор, че ние сме щастливи и горди, защото в клиниката имаме 7 специализиращи младежи и 3-ма докторанти. За страната това никак не е малка бройка, защото не е тайна, че нефролозите в България не са повече от 250 души.

След всичко, с което сте се сблъскал в системата, днес оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Винаги, да. Щом съм още тук... А предполагам и аз, и всички мои колеги сме имали възможност за работа в чужбина. Но, щом сме тук, непрекъснато се надяваме на това. Извън чисто професионалните ангажименти, аз съм и председател на дружеството на Българския лекарски съюз към Александровска болница. Така че, важно е гилдията да работим в една обща насока. Ние сме тези, които трябва да даваме насоките и да се справяме с тези, които не ги виждат.

Цялото интервю с проф. Борис Богов можете да чуете в звуковия файл.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.