НОВИНИ

Проф. Анна-Мария Борисова в ефира на Дарик 15.12 20:10

Мъж почина в коридора на болницата в Първомай, баща му вини лекарите 13.12 18:19

Д-р Илиян Тодоров: Ваксините срещу грип не предпазват изцяло, намаляват рисковете и усложненията 13.12 16:00

Президентът Румен Радев наложи вето на мораториума за нови лекарства 08.12 18:00

Над 150 млади лекари се обучиха как да прилагат резултатите от научните изследвания 08.12 15:42

Проф. Коста Костов: Трябва да заличим последните 25 години и да започнем отначало 10.11 17:45

Доц. Иво Петров: Българите сме прекалено големи индивидуалисти и не сме научени да работим заедно 03.11 13:12

Д-р Мирослав Ненков не е получавал официално предложение да стане министър 01.11 10:12

Доц. Сашо Асьов: Хирургът се учи много повече от една усложнила се операция, отколкото от сто, протекли гладко 27.10 14:54

Здравната каса няма да плаща нови лекарства през 2018 година 27.10 11:52

Още новини

Д-р Георги Попиванов: Голяма част от достиженията на медицината се дължат на военната медицина

29.04 | 20:15

| Димитър Панев

Снимка: Военномедицинска академия

Д-р Георги Попиванов

Въпреки че военната медицина се подценява в България, иновациите при нея са понижили смъртността при войниците, участващи в конфликти, от 30% по време на Втората световна война, до между 2 и 5 на сто в наши дни. Това съобщи в интервю за предаването „Най-добрите лекари” един от най-добрите коремни хирурзи у нас д-р Георги Попиванов. Според военния лекар, който работи в клиниката по „Ендоскопска, Ендокринна хирургия и Колопроктология“ във Военномедицинската академия, понижението на смъртността при конфликти е драматично, но хората не знаят това. Пред Дарик радио медикът разкри, че голям брой от съвременните достижения на медицината са всъщност достижения на военната медицина, а едно от тях е евакуацията с хеликоптер.

В колко мисии сте участвали?

Участвал съм в три мисии в Афганистан, на разчини места – в Херат, Кандахар и Кабул. Бяхме командировани и за няколко дни в Киев за оценка на състоянието на пострадалите от локалния конфликт там.

Какъв опит придобиват военните лекари с оглед на това, че работят с огнестрелни рани и други специфични наранявания?

Опитът е уникален. Тези травми се срещат, макар и рядко, в цивилната практика. При нас обаче интензивността е много по-голяма и на практика за кратък период от време се натрупва голям опит. Според едно английско проучване опитът, който се натрупва там за 2 месеца, за постигането му в цивилна обстановка са необходими година или дори година и половина. Все пак има значение и в какъв период е мисията, тъй като пролетните месеци, летните, както и ранната есен всъщност са най-натоварените.

Ако един младеж иска да премине военно обучение и да бъде включен в резерва на армията, какви физически данни трябва да има?

Според мен са три неща и не се отнасят всички до физиката. Младежът трябва да бъде здрав, да е умен и да има усещане за мисия. Това е много важно. Иначе няма да стане.

Нараства ли интересът към гражданското военно обучение в последно време?

Нямам детайлни наблюдения, но като че ли – да. Нараства и трябва по някакъв начин държавата да отговори на този зараждащ се интерес, тъй като мисля, че той ще бъде полезен за нас.

Във военните учения обикновено е включена и част „медицинска евакуация”. Какви са очакванията в такава ситуация от военния лекар?

В такава обстановка първото и най-важно нещо е да се запази самообладание. Чисто от професионална гледна точка за постигането на най-добрите резултати е необходимо да се спази основният принцип на съвременната военна медицина – тоест, да се осигури непрекъснато лечение по евакуационната верига. Едновременно се съчетава евакуацията с лечението от една страна, а от друга – трябва много строго да се спази обемът от лекарска и специализирана хирургическа помощ, който е обозначен за даденото ниво. Така се постигат добри резултати.

Как гледате на промените в Закона за отбраната, които позволяват на военните лекари да извършват частна практика? Дискриминационни ли бяха старите текстове, които забраняваха подобна, според Вас?

Да. В известен смисъл бяха дискриминационни. Според мен това ще се отрази добре на качеството на обслужване.

Подценява ли се военната медицина в България?

Според мен се подценява и това е по-скоро от незнание. Голям брой от съвременните достижения на медицината са всъщност достижения на военната медицина. Горчивият опит по време на война е осмислен и впослествие се прилага в цивилната практика. Това не се знае от хората. На практика в Съединените американски щати от няколко години разработват съвместни проекти с цивилната мрежа, което води до взаимно обогатяване на опита на цивилните и на военните лекари и на практика крайният резултат е изключително добър. Не на последно място трябва да кажа, че след Втората световна война, вследствие на всичките иновации на военната медицина, в момента смъртността в настоящия конфликт е 2% сред коалиционните войници и 5% сред войниците от местните армии. Става въпрос за пострадалите, които са успели да стигнат живи до нивото на квалифицирана помощ. За разлика от 30% по време на Втората световна война. Така че това е доста драматично понижение на смъртността и това е, което не се знае. Аз много обичам да цитирам една мисъл на Рузвелт (Франклин бел. ред.), която е част от една негова реч пред американските лекари по време на Втората световна война – „Има един фронт и една битка.” Няма цивилни и военни лекари – фронтът е един и битката е една – особено в състоянието на една хибридна война, в която се намира в момента светът и, в която няма защитени територии.

Ако не се лъжа, пеницилинът беше измислен именно заради Втората световна война?

Александър Флеминг го открива, но първо се прилага при военните. Има и още примери – за първи път евакуацията с хеликоптер се прилага по време на Корейската война, разработва се и достига апогея си по време на Виетнамската война. По това време, през 1964 г., се създава в САЩ първият център, в който се извършва първата евакуация на пострадал в цивилната мрежа с военен хеликоптер. И впоследствие това се доказва в практиката и към момента въздушната евакуация дори е златен стандарт, особено по време на последния конфликт. Така че това е един обикновен пример за едно от достиженията на военната медицина.

В навечерието на светлия християнски празник, както и празника на армията ни, оставате ли оптимист за България и българското здравеопазване?

Да, след като съм тук. Аз оставането в България в личен план го преживявам като мисия. Това е от една страна. От друга – искам да остана оптимист въпреки всички неща, на които сме свидетели. Просто е крайно време да се разбере, че освен полицията и армията, здравеопазването и образованието също са стратегически за сигурността на страната. Прост, необразован и болен народ няма как да изгради силна държава.

Цялото интервю с д-р Георги Попиванов можете да чуете в звуковия файл.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.