Забравянето вече не се счита за основния симптом при начална фаза на различни видове деменции при възрастните хора, като например болест на Алцхаймер. Много по-показателно за настъпването на някакъв вид деменция е избягването на срещи с повече от трима души, както и отбягването на шумните среди. Колебанието при стягането на багаж преди полет към непозната дестинация също е водещ симтом, много по-важен от забравянето. Това разкри пред Дарик един от най-добрите невролози в страната, който завежда отделение към Клиниката по неврология в Александровската болница, проф. Лъчезар Трайков. За да запазим мозъка си здрав по-дълго време, специалистът, който ръководи Кадетрата по неврология към Медицинския университет София, препоръча – чаша, две червено вино на ден, повече социални контакти и редовна физическа активност.
„В две малки италиански селца с по 1500 – 2000 жители, едните били много по-образовани от другите, а знаем отдавна, че образователният ценз има протективен ефект върху мозъка. Само че, изненадващо заболеваемостта от Алцхаймер при по-необразованите била по-ниска, отколкото при по-образованите. Противно на всички науки! И тогава се оказало, че тези, по-необразованите живеели много по-задружно и с много по-активни социални контакти. Всеки общ или индивидуален празник в селото се празнувал от цялото село. Всички поводи за контакт не били пропускани, независимо дали под формата на съвместни сбирки или пък празници с танци. Това обяснява защо сред тези хора заболяемостта не се влияе от образованието им.”
Разработихте тест, който може в по-ранен етап от живота ни да установи заплашва ли ни някакъв вид деменция. Може ли човек да различи кога забравя детайли от ежедневието си от напрежение и стрес и кога това се дължи на болестно състояние, чиято начална фаза вече е настъпила?
Тук ще ви коригирам малко, защото сме на път да изместим малко акцента от паметта. Преди време казвахме, че паметта е първият водещ симптом за много от дегеративните заболявания, най-вече за Алцхаймеровата болест. Всички проучвания в посока памет ни помогнаха да разгадаем много тайни. Много често нашите пациенти с тази болест в по-напреднала фаза не си спомнят какво са правили предишния ден, не си спомнят лицата на близките, не ги разпознават, но, когато имат възможност да упражнят спорт, който са знаели на младини, те го правят без проблем – качват се на колело или карат ски. Когато говорим за паметта, тя ни помогна в последните години да изместим диагнозата със 7 или 8 години. Сега обаче се оказа, че лошите белтъци започват да се произвеждат още 7 години преди това. А ние вече работим в новата посока. И там ще се окаже, може би, че паметта няма да е в епицентъра на нашия научен интерес. Най-вероятно ще се наложи да тръгнем в друга посока. Това е една сравнително нова функция на мозъка, която отговаря точно за нашето оцеляване. Тя всъщност гарантира нашето правилно функциониране в една околна среда, която си променя условията.
Дайте пример...
Мозъкът ни веднага намалява капацитета си ако се движим в рутинна среда. Ако караме по един рутинен маршрут с колата, този рутинен маршрут не изисква целия капацитет на нашето внимание. Тогава дори бихме могли да говорим по телефона, въпреки че органите на реда не знаят дали се движим по рутинен или нерутинен маршрут, така че винаги ще си ни глобяват. Но от чисто физиологична гледна точка нашият мозък по рутинен маршрут намалява капацитета на умствената си ангажираност и може спокойно да върши и друга работа в този момент. Друг е въпросът, когато се движим по нов маршрут и ние много лесно го установяваме. Ако в един момент наближим едно кръстовище, което е по-сложно, макар че знаем, че ще стигнем до него, ние инстинктивно спираме разговора ако случайно говорим по телефона. Казваме на събеседника си, че ще се чуем по-късно, защото усещаме, че цялото ни внимание ще трябва да е концентрирано върху нашето преминаване през плетеницата от коли на новото кръстовище.
И къде се измества акцентът, когато говорим за симптоми?
Преди съм казвал дълги години, когато говоря с журналисти, че първите симптоми на подобни заболявания са свързани с липсата на спомени от събитията на предишния ден. Сега ще кажа нещо друго – това са предизвикателствата пред мозъка, когато ни предстои сравнително нова дейност. Представете си един човек на възраст над 65 години, който ще пътува до нова дестинация, която не познава. Много от хората ще го приемат с вълнение и няма да забележат повишените изисквания към умствената им работа – те трябва да съобразят какво ще е времето, какви ще са условията за живот и т.н. Трябва да преценят дали ще вземат целия си гардероб или само част от него. За тази цел те трябва много внимателно в своята представност да отсеят плюсовете и минусите на всяка дрешка, за да не тръгнат с десет куфара. Една такава дейност на един човек, при който лошият белтък е тръгнал малко да го разколебава, ще се почувства разколебан. Той ще усети затруднение, до последния момент ще му остане усещането, че не се справя. Един човек, който е тръгвал до различни дестинации в по-млада възраст, е грабвал куфара, който приготвя за пет минути вечерта преди да вземе самолета. А този път от два или три дни преди това стои около един отворен куфар в средата на стаята, слага по нещичко и се чуди после дали да го извади или да го остави. Нека вашите слушатели и читатели знаят, че ако това им се случва откакто се помнят, то е просто една личностна особеност на характера. Но ако някои от тях забелязват такова нещо отскоро и са над 65 години няма нищо по-добро освен това да дойдат да се проверят в нашия център. Ние нито ще ги режем, нито ще ги бодем. Само ще им направим едно невропсихологично изследване с тестове.
Има ли други симптоми?
Има. Например при хората, които са все още професионално ангажирани. Създава им се едно усещане, че работата, която до вчера са вършили, не я вършат вече така добре, че нещо пропускат. Има едно чувство на неувереност, което ги кара да проверяват свършената работа по няколко пъти. Времето започва да не им стига на работното място. Трети момент – прекарване на свободното време с един или двама приятели. Хората започват да отбягват шумните срещи, при които има повече от двама или трима събеседници. Тази дейност изисква строго определена умствена работа, която може би ще се окаже един от най-първите симптоми. И накрая – един невинен въпрос, който на всички докато четем лекции ни се случва кокетно да зададем на аудиторията – „та докъде бях стигнал?” Този въпрос може да е признак на преумора, на натовареност, на леки депресивни състояния. Но ако този симптом на прекъсване на мисълта се случва все по-често и започне на моменти даже да прави впечатление, той трябва да бъде проверен, не бива да се подценява.
Има ли формула, по която да запазим мозъка си активен по-дълго време и мит или истина е, че умерено количество алкохол може да окаже положително влияние?
В много хубав момент ми задавате този въпрос, защото точно преди два или три месеца излезе много хубава публикация в едно от най-титулуваните списания в света, която всички специалисти в областта чакахме от години. Много отдавна знаем, че Средиземноморската диета има протективен ефект върху мозъка. В нея фигурираше чаша или две червено вино. Много екипи провериха тези резултати и всичките дадоха позитивен краен отговор. В крайна сметка после чухме, че физическите упражнения не били полезни само за сърцето, но и за мозъка. Докато се стигна до една публикация от миналата година, която показа, че даже при хората, които имат генетичен риск да заболеят от Алцхаймерова болест 15 пъти по-често, отколкото други, този риск може да изчезне ако ходят четири пъти седмично по 40 минути на разходка в парка. Трето – хора, които имат по-активни социални контакти. Попаднах на една много хубава публикация за две малки италиански селца с по 1500 – 2000 жители. Едните били много по-образовани от другите, а знаем отдавна, че образователният ценз има протективен ефект върху мозъка. Само че, изненадващо заболяемостта от Алцхаймер при по-необразованите била по-ниска, отколкото при по-образованите. Противно на всички науки! И тогава се оказало, че тези, по-необразованите живеели много по-задружно и с много по-активни социални контакти. Всеки общ или индивидуален празник в селото се празнувал от цялото село. Всички поводи за контакт не били пропускани, независимо дали под формата на съвместни сбирки или пък празници с танци. Това обяснява защо сред тези хора заболяемостта не се влияе от образованието им. Така че социалните контакти, физическата активност, естествено червеното вино и в крайна сметка когнитивните стимулации са важните. Всички знаем, че някои дейности са по-протективни за мозъка, отколкото други – като например четенето, свиренето на инструмент, рисуването или правенето на малки скулптурки. Така че ето отговор на въпроса за червеното вино – то сигурно няма да помогне само ако не изпълняваме комплексно нещата и не се грижим комплексно за нашия мозък. Което значи да не пропускаме възможността – възрастта не е порок. Тя не бива да ни отказва от нови дейности - от нов софтуер на компютъра или телефона, от нови познанства, от нови приятелства, от нови контакти с хора, от пътуване до нови места. Винаги е по-добре да прочетеш вестника и да го дискутираш с някого, отколкото да задремеш на втората буква и да не ти остане нищо в съзнанието. Не бива. Така че това е един от най-добрите съвети, които можем да дадем на нашите слушатели и читатели и въобще на нашата нация. Тя заслушава да остарява достойно. Всички сме отговорни да се грижим за мозъчното стареене на нашите съграждани.
Професоре, в началото на тази година направихте нещо голямо, с екипа си открихте ново заболяване. Какво представлява то?
Това е един дългогодишен труд, в който мога да кажа, че участват много колеги. Основите на този труд може би са положени още преди 20 години, когато започнахме да правим първите стъпки в насока деменция и в насока – стареене на мозъка. Имах шанса да работя в продължение на 8 години в институт във Франция, който се занимаваше с нормално и с патологично стареене на мозъка.
Какво направихте, всъщност?
В крайна сметка става дума за първата възможност да изследваме българските пациенти в една насока, която не е изследвана. Ние се насочихме да изследваме дегенеративни болести като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и много други, които за съжаление касаят не по-малко от 400 хиляди българи. Процентът на тези болести става по-голям с напредване на възрастта. Всички те до 50-годишна възраст почти не съществуват, а след това нарастват с геометрична прогресия. Болестта на Алцхаймер например до 60 години поваля 3% от хората, а при хората над 85 години – 30%. И ние с моя екип се поинтересувахме от гените, които биха имали някакво отношение към тези заболявания. Досега не бяха изследвани български пациенти в тази посока. Преди години дори кандидатствахме пред Фонда за научни изследвания и не бяхме одобрени. Няма значение, учил съм младите да не свалят гарда лесно, да не се предават, а да преследват мечтите си. Та, контактите ни с други страни бяха много активни. Голямо признание беше за българската неврология, че успяхме да организираме Европейската среща на експертите в областта на деменциите в София. Събрахме най-добрите 200 човека в големия салон на БАН. Председател на консорциума е Бенгт Уинблад – една от най-изтъкнатите фигури в Каролинския институт в Швеция. След края на срещата попитах Бен би ли било възможно да изследваме генетично поне една малка група диагностицирани български пациенти. Имайте предвид, че едно генетично изследване струва 3000 евро. Шведите не ми обещаха веднага, а ме поканиха да изнеса една лекция пред около 150 души, специалисти в невронауките в Каролинския институт. Доста беше отговорно, доста напрегнато, доста сериозно, но с много добър резултат. Аз успях да убедя шведите, че клиничната диагностика в България е на достойно ниво и, че ние няма да ги подведем в изследванията. В крайна сметка седмица по-късно получихме добрата новина, че „Каролинска” взима решение да обезпечи финансово генетичните изследвания на всички български пациенти. Изследвахме 135 български пациенти. И фактът, че Бенгт Уинблад с директорката на генетичния екип на института се съгласиха да дойдат до София, за да присъстват на официалното обявяване на българските резултати, се дължи главно на факта, че има почти пълно припокриване между генетичната и клиничната диагностика, която сме поставили предварително.
Какво показаха резултатите?
Те изследваха цялата група абсолютно безплатно за българската страна. Резултатите от една страна за съжаление показват, че всички европейски мутации са представени и в България, а от друга страна – че има отделни мутации, които спокойно можем да наречем "made in Bulgaria". Мутацията в един ген обикновено е свързана с погрешно производство на белтък в организма. Наричаме го лош белтък, защото в нашия случай при нормалния мозък него го няма. В крайна сметка освен, че открихме нови мутации, открихме много странни съчетания, неизвестни досега. Аз не бих казал, че сме открили нова болест, все още не знаем. Но имаме няколко от българските случаи, при които неизвестно досега съчетание е налице. Тези пациенти не отговарят на нито една от известните комбинации от генетични мутации. Ще видим какво ще се окаже. Може да се окаже, че някъде по света има непубликувани данни на някой екип, който е попаднал в същата ситуация, много често се случва в науката подобно нещо. Но наистина се надяваме, че нашите открития ще допринесат, макар и мъничко, да разгадаем по-бързо и по-лесно тази плетеница, наречена нерводегенеративни заболявания.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.
