Антибиотикът не е средство против температура, нито против кашлица, а 80 % от вирусните инфекции при децата през зимата не налагат антибиотично лечение. За съжаление обаче родителите и лекарите често прибягват до подобно. Това прави антибиотиците неефективни и според английски медици ако продължим в същия дух, след 20 години ще стигнем до момента, при който някой ще се убоде на една роза и ще умре от инфекция, тъй като няма да има с какво да се лекува. Думите са на един от най-добрите специалисти по детска пневмология и фтизиатрия в България – проф. Пенка Переновска, която ръководи Клиника по детски болести в Александровската болница в столицата. Пред Дарик медикът информира, че към момента в България има установен един случай на свински грип и той е при дете. Епидемия все още няма, но според проф. Переновска това може да е затишие пред буря.
Разширихме с второ издание нашето проучване „Най-добрите лекари в София” и прибавихме още над 220 специалисти в лекарската лига, смятате ли обаче, че българският педиатър получава уважението и отношението, които заслужава?
Вие засегнахте една много болна тема. Лекар не може да бъде всеки. Педиатър пък – съвсем. За да станеш педиатър се иска призвание, защото това е една от най-трудните специалности. Аз съм казвала неведнъж, че и обществото, и медиите, и родителите са длъжници на българския педиатър. Никой от нас не иска да му се кланят до земята, дори педиатрите са най-ниско платените. Това е и причината техният брой рязко да намалява. Аз обаче мисля, че тази трудна професия, която е отдадена на най-висшето – децата на България – трябва да получи едно заслужено отношение. Такова нямаме на този етап, това е истината.
Заболяванията на дихателната система ли са най-честата патология при Вас?
По данни на Световната здравна организация заболяванията на дихателната система са сред най-честите, а като причина за прием в болница са най-честите. В този сезон безспорно те са на едно от първите места. В България те влизат в групата на шестте заболявания, които са най-честа причина за прием в болница. Разбира се, те са една много голяма група, защото включват болести от раждането до юношеството и са както остри респираторни, така и хронични. Обикновено хората разбират само бронхити и фарингити, но не е така.
Увеличиха ли се случаите на астма при децата в последните години?
Да, безспорно. Астмата е изключително разпространено заболяване и засяга около 300 млн. души в световен мащаб. За съжаление през последните десетилетия тя се увеличава в цял свят, за сметка на детската популация. Увеличаване на броя на децата с астма е характерно за всички развити държави – Англия, Франция, Германия, Италия, Япония. Ако през 2000-а година се е считало, че всяко седмо дете има някакво алергично заболяване, то сега вече е всяко четвърто. Ние не правим изключение тук.
А можем ли да се похвалим с някакъв спад на тежките случаи, при които приемате деца с усложнения?
Да, безусловно. Защо? Защото България е въвела във водещите университетски клиники много по-добър контрол на бронхиалната астма в детска възраст. Броят на децата, които аз заварих, когато дойдох тук, няма нищо общо с броят им сега. Причината е, че нашата школа провежда съвременно лечение и контрол на това заболяване. Българските деца разполагат с всички съвременни средства за лечение на бронхиалната астма, каквито има в Европейския съюз.
Ако попитам конкретно за тази зима, има ли някаква особеност, нещо, което да се различава спрямо минали години, по отношение на децата, които постъпват при Вас?
Засега нямаме епидемия от грип. Има един случай установен на свински грип в България, който е на дете. Но в момента епидемия или нещо особено като тежки усложнения или тежки пневмонии няма. Преди няколко години имахме много сериозни усложнения и тежки пневмонии точно в този период от годината. Сега обаче може би говорим за затишие пред буря, тъй като се очаква епидемията от грип да бъде към края на януари. Тогава вече и при децата ще има усложнения. Засега обаче обстановката е спокойна.
Вашите препоръки – кога родителите да търсят лекарска помощ и кога притесненията са им безпочвени?
Грипните епидемии в България обикновено траят около шест седмици и нашето здравеопазване е натоварено да обслужи около 700 000 души в този период. Обикновено 70% - 80 % от вирусните инфекции при децата преминават за около 3 до 7 дни и не налагат антибиотично лечение. За съжаление обаче мога да кажа, че една от грешката на българските родители, а и на някои от лекарите, е, че те започват самолечение. Има температура – дава се веднага антибиотик. Ние тук отиваме в едно много сериозно поле, свързано с възможностите за развитие на резистентност. Главният лекар на Англия каза по „Ройтерс”, че ще дойде момент след 20 години, при който някой ще се убоде на една роза и ще умре от инфекция, тъй като няма да имаме с какво да помогнем. Така че обичайните остри респираторни инфекции не налагат антибиотично лечение, обикновено протичат без усложнение, в рамките на до 7 дни. Но ако родителите забележат, че детето е с много висока температура, отказва да се храни, в тежко състояние е, дишането става затруднето, придружено със свирене в гърдите, тогава е нужна лекарска помощ.
Тоест, прекомерната употреба на антибиотици води до резистентност – нечувствителност на микробите към тези препарати?
Да, резистентността към антибиотиците е вторият бич на века след алергиите. Появиха се някои т.нар. супер хитри буби. Това са причинители, които така се променят и развиват резистентност, че ние стигаме до ситуация, когато нямаме възможност да лекуваме съответните заболявания. Антибиотикът не е средство против температура, нито против кашлица. Той има строги и точни показания и с него не се прави самолечение, тук е нужна преценката на лекар.
Заставате ли зад идеята за микробиологично изследване преди употреба на антибиотик?
Безспорно, спазвайки правилата на лечение, ние трябва да имаме микробиологичен резултат. Има обаче няколко проблема – първо микробиологичните резултати никога не могат да бъдат 100 % сигурни, това важи за цял свят. В детската възраст получаването на материал за микробиологично изследване е сложно. Примерно, когато има пневмония, трябва да има изследване на храчка. Накарайте едно детенце на 3 или 4 години да даде храчка. Дори жените в зряла възраст много трудно дават храчки. След това – някои причинители трудно се изследват. Трябва обаче да отбележим, че имаме развитие на микробиологията. Искам да подчертая участието на Института по заразни и паразитни болести, където е Националната референтна лаборатория. Тя много ни помага. Тя вече разви много по-бързи методи на диагностика на грип, на коклюш. Мисля, че нещата вървят и се развиват и един ден ще стигнем до по-бърза и по-точна диагностика с едни съвременни методи.
Да поговорим за благотворителната инициатива „Българската Коледа”. Тази година тя е в помощ на децата в реанимация, предишното издание пък бе насочено към малчуганите с вродени заболявания. Удовлетвори ли очакванията Ви то и на какво още се надявате?
Темата е много сложна. За да бъде човек дарител, той трябва да има особени качества. Не е въпрос дали ще даде 2 лв. или 200 000 лв. Това е едно и също. Дарението е жест на добра воля и дарението е за хора със широки сърца и с добра душа. Ние обаче не можем да разчитаме на една инициатива – да си казваме, че тъй като идва „Българската Коледа”, трябва да даваме. Това е целогодишно, това е вик на душата за помощ, който е за цял живот. Що се отнася до миналогодишната кампания, аз лично съм удовлетворена. Събрахме почти 2 млн. лв., помогнахме на 496 деца със сериозни заболявания. 10 водещи университетски и областни болници получиха 19 прекрасни апарата. Нашата клиника получи за първи път в България апарат за изследване на дихателната функция. Той ни трябваше и го чакахме години наред. Получихме и един апарат също за първи път, който е за деца в критично състояние. Мисля, че „Българската Коледа” е шанс и за някои деца, и за някои болници, но тя не трябва да бъде моментен жест или моментно явление. Ръка за ръка обаче, всички, вървейки напред, можем да постигнем нещо, стига в началото на годината да отворим сърцата и душите си за нещо добро.
Цялото интервю с проф. Пенка Переновска можете да чуете в звуковия файл.
